Близо 75% от българите смятат глобалните промени за реална заплаха за човечеството, а мнозинството гледа на изкуствения интелект по-скоро негативно, а не като възможност за подобряване на бизнеса, образованието и ежедневието.
Това показват част от данните от национално представително проучване на Изследователски център TREND по поръчка на евродепутата Сергей Станишев, проведено в периода 17 - 24 януари сред 1016 пълнолетни граждани.
Според изследването запознатостта с напредъка по Зелената сделка е ниска, а основните притеснения относно нейното прилагане са свързани с повишаване на цените и разходите.
Още: Новото нормално: Все по-високи температури и рекорди
Данните бяха представени от социолога Димитър Ганев от TREND по време на дискусията "Цената на личния преход – зелен, дигитален, демографски", което е тема на третото издание на Форума за прогресивни леви решения. Събитието е организирано от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, Фондация "Фридрих Еберт – България" и Институтът за социална интеграция.
Тревога от климатичните промени
Най-сериозното притеснение, което климатичните промени пораждат, е опасността от природни бедствия. Мнозинството от респондентите се тревожат и от разпространението на заразни и паразитни болести – притеснение, вероятно засилено от пандемията Covid-19.
Около четирима от десет души се тревожат за унищожаване на имуществото и повишена смъртност в резултат на горещи вълни през лятото. В сравнителен план закриването на бизнеси и загубата на работни места се нареждат на последните места в сравнение с притесненията относно здравето и живота.
Близо половината от респондентите са убедени, че негативните последствия от климатичните промени вече се усещат (48%), а още 29% смятат, че те ще се усетят до няколко години. Жителите на селата и хората с основно и по-ниско образование са сравнително по-малко убедени в това.
Още: Радан Кънев: България може да е една малкото страни с големи ползи от Зелената сделка
Нивото на неосведоменост за напредъка по Зелената сделка и Плана за декарбонизация е високо – 7 от 10 души признават, че не са запознати. Около една пета се определят като запознати. Това са по-често от средното хората между 40 и 70 г., висшистите и жителите на областните градове.
На първо място сред притесненията относно мерките по Зелената сделка се нарежда повишаването на цените на електроенергията (64%), следвано от повишаване разходите на домакинствата за отопление (60%). Близо половината от българите изразяват притеснения и относно загубата на работни места (46%).
Още: Глобалните температури надхвърлиха критичния праг на затопляне от 1,5°C за 12 поредни месеца
Сметките за ток и отоплението като предизвикателство
Приблизително 4 от 10 души (44%) изпитват финансови затруднения с месечното заплащане на енергийните си сметки. Делът е по-висок сред жените, хората над 50 г. и живеещите извън столицата. Това важи за 6 от 10 души сред групата на пенсионерите.
Сходен е делът (46%) на хората, които твърдят, че жилището им към момента не е достатъчно отоплено, като профилът им се препокрива с този на предходния въпрос.
Почти половината от българите (49%) използват климатик през летния сезон. По-честата употреба зависи най-вече от разполагаемия доход, но също и от възрастта – тя е най-висока сред най-младите, а с покачване на възрастта намалява. По-висок от средния дял на употреба се наблюдава в областните градове.
Още: Официално: 2023-а е най-топлата година в историята на Земята
В сравнителен план по-ниска остава нагласата за покупка на електромобил – под една трета (32%). Сред по-младите до 40 г. превес имат положителните отговори, а с покачване на възрастта интеръст намалява. По-висока от средната нагласа се регистрира и сред висшистите, както и жителите на столицата и областните градове.
Изкуственият интелект срещу естествения
Близо половината (47%) от българите смятат, че употребата на изкуствен интелект в бизнеса, образованието и ежедневието ще допринесе за повече вреди. Това опасение е изразено по-силно сред хората над 40-годишна възраст. При по-младите до 40 г. оптимизмът относно ползите е по-висок от средния.
8 от 10 българи признават, че не са запознати с приетото от ЕП законодателство за регулиране на изкуствения интелект. Само 12% се определят като запознати.
Още: ЕС облекчава климатичните изисквания за земеделието под натиск от протестиращите фермери
Употребата на изкуствен интелект подхранва сериозни притеснения относно сигурността в онлайн пространството. Около и над половината посочват киберпрестъпленията (56%) и възможността за контрол над данните (50%). Високо е нивото на опасенията относно ролята на изкуствения интелект на пазара на труда. Близо половината българи смятат, че изкуственият интелект ще повиши безработицата (48%), ще доведе до загуба на работни места (47%), а четирима от десет – че ще наложи преквалификация (40%).
