С напредването на технологиите и дигитализацията в света все повече неща преминават в онлайн или електронна форма.
Купуването на дрехи, пазаруването на хранителни стоки, плащане на сметки и какво ли още не. Дигитализирането на услугите е с ясна цел - да бъде по-лесно за потребителите и да бъде по-лесно за доставчиците на услугата.
Снимка: IStock
Например, много по-лесно е да платиш сметката си онлайн. Всичко е на една ръка разстояние от теб, получаваш документите си веднага.
Но това не е единственото предимство на дигитализацията. Все повече фирми и компании използват опцията за електронни документи и електронни подписи, защото тяхното съхранение и изпращане е много по-лесно от това на хартиен носител.
Но дигитализацията на подписи и документи крие своите рискове.
Липсата на проследяване от страна на клиента на неговите подписи и договори в немалка част от случаите води до създаване на ситуации, в които клиентът твърди, че не е запознат с подписаното от него съдържание или пък, че изобщо не е подписвал такова.
Затова Actualno.com се свърза с Габриела Руменова, създателят на платформата "Ние, потребителите" и бивш пиар на КЗП (Комисията за защита на потребителите), която ни даде малко повече светлина по въпроса с електронните подписи и документи.
Законно ли е да подписваш договор с доставчик на услуги на електронен носител и с пръст?
Да. От потребителска гледна точка, обаче, възниква важен въпрос, който съществува още от времето, когато договорите се подписваха на хартиен носител. Този въпрос е свързван с реализирането на правото на потребителя преди полагането на подписа си да получи пълна, точна, вярна и ясна информация за посочените в договора условия, при които ще се предостави услугата - цена, срок на договора, включени услуги, отстъпки, продължителност на действието им и т.н.
Договорите за телекомуникационни услуги и общите условия към тях са със сравнително дребен шрифт, в много страници, често неразбираеми за някои потребители.
Когато преди време се подписваха на хартия, в повечето случаи самите хора отказваха да ги прочетат изцяло преди да положат подписа си, защото им се струваше трудно и се чувстваха притиснати от времето и опашката зад тях. Доверяваха се на устната информация от консултанта, което е грешка.
След въвеждането на практиката при сключване на договори потребителят да полага подписа си върху таблет или пад устройство отново стои въпроса как клиентът получава информацията за условията, при които ще ползва услугата. Обикновено отново се случва същото - устно се договаря план, консултантът съобщава отново устно основните параметри на договора и приканва потребителя да положи подписа си няколко пъти върху екрана, като преди всеки подпис може да му съобщи какво подписва. След това получава екземпляр от договора, а на електронната поща му се изпращат общите условия.
Препоръчваме на потребителите преди да сложат подписа си да настояват да получат писмено, на хартиен носител основните параметри на договора. Освен това, ако ги устройва, да поискат да се възползват от правото си договорът да влезе в сила след 7 дни. Това означава, че не трябва да поставят подписа си срещу клаузата, с която се съгласяват на незабавно влизане в сила. Така ще имат възможност отново да прегледат подписания договор и ако преценят, че нещо не ги устройва, не са разбрали правилно или дори са били подведени, да го разтрогнат в този едноседмичен срок, без да дължат неустойки.
Има ли процедура за уведомяване на клиенти за всички сключени договори, включително електронни и каква е тя?
В своя профил на страницата на мобилен оператор или доставчик на услуги всеки може да види активните си договори с дружеството. Друг начин е да се иска копие на действащите договори от офис на телекома, като за тази услуга е възможно да бъде поискана такса, но няма основание за отказ. Има случаи, в които хората се оплакват, че такава справка се отказва. Полезно би било да има официален регистър на действащите договори на потребителите с телекомите, който например да се води от Комисия за регулиране на съобщенията,
Имате ли данни дали такъв тип случаи, при които се стига до дела, заради подписани договори чрез електронно устройство, са рядкост или са по-често срещани?
Снимка: IStock
Поначало потребителите рядко прибягват до тази последна стъпка за уреждане на спор с търговец - завеждане на дело в съда, тъй като процедурите са сложни и скъпи. Когато обаче се касае за по-големи суми, се стига и до дела. Тогава не са редки случаите, в които произнасянето е в полза на потребителите и като резултат се стига до анулиране на договорите. Тук обаче трябва да се направи важно уточнение относно предмета на спора и съдът ще трябва да изследва каква е била волята на страните и каква правна стойност те са придали на положения електронен подпис.
Ако се оспорва автентичността на подписа на клиента, обект на изследването трябва да бъдат биометричните и интегрираните в електронния документ метаданни (натиск върху таблета, скорост на поставяне на подписа и др.) Тоест, метаданните могат да послужат при идентифициране на автора на изявлението. В случай, че съдът назначи съдебно-почеркова експертиза, предвид природата на електронния подпис, това би било неправилен подход, какъвто обаче се среща в практиката.
ОЩЕ: Ваучерите за храна - електронни от догодина
