Тя се изправи срещу Делян Пеевски и полицията опита да посегне върху свободата на словото ѝ. Премина през две дела, в едното от които журналист се изправи срещу министър. Тя е дългогодишният журналист в Българското национално радио Венелина Попова.
Антикорупционният фонд (АКФ) публикува днес видео с нея със заглавие „Битка за истината“. То е първата част от поредицата на АКФ „Под прицел: три свободни пера“, която разказва три лични истории за SLAPP-дела и натиск върху журналисти в България.
SLAPP, или „делата шамари“ са форма на натиск срещу свободното слово от страна на влиятелни личности – политици, бизнесмени и др. Тяхната цел е да сплашат и саботират работата на критично настроените журналисти и граждански активисти.
Венелина Попова е минала през два съдебни процеса заради свои разследвания и е прекарала в съдебна зала общо пет години. И от двата процеса излиза с присъдата "невиновна".
През 2020 година медии, близки до депутата от ДПС и бизнесмен Делян Пеевски (санкциониран от САЩ по "Магнитски"), организират негативна кампания срещу Венелина Попова заради нейна публикация в сайта „За истината“, която разкрива нарушения при даренията на Пеевски за болници в началото на кризата с Covid-19. През 2021 Венелина Попова е викана в полицията да дава показания във връзка със свой аналитичен коментар за купуването на гласове в община Гурково.
„С голямо учудване видях, че разпитът върви в посока на моите публикации за Пеевски, как съм си избирала темите, защо съм се занимавала с него… И тогава аз дадох гласност на случая, защото за мен беше абсурдно да ме разпитват как аз избирам темите за публикациите си - в полицията. Това е, ако не директно, то индиректно посегателство върху свободата на словото“, разказва Попова и добавя:
„Призванието на журналиста е да открехва за публиката неща, които властта и олигархичните среди искат да останат затворени. Цената не е малка, но аз никога не съм се колебаела".
"Винаги съм защитавала правата на маргинални групи и на малцинствата. Но не съм приемала това, че тази партия, която съществува като полувоенна-полубизнес формация, експлоатира вота на своите избиратели, за да ги държи в подчинение, в страх. Когато Пеевски стана активист, започна и масовото купуване на гласове в ромските квартали. Особено в малките гета са особено зависими от властта, тъй като 90 на 100 от техните жилища са незаконни", казва тя.
"На последните няколко избори в Гурково, където кметът е активист на ДПС, той просто заплашва хората, че ще тръгне с багерите да събаря къщите им. Хората разкриват пред мен, в мои репортажи, че кметът им е плащал по 50 лева на човек, за да гласуват за ДПС", заявява Попова пред АКФ.
Тя е имала "само" две дела, но е прекарала в съдебни зали около 5 години. Особено дълго продължи второто дело, заведено срещу нея от бизнесмена Венцислав Драганов – близък съратник на Емилия Масларова и бивш служител на Държавна сигурност. "Това беше повод да бъда изправена на съд заради моето разследване за т.нар. златен ремонт на Социалния дом в Стара Загора, за който Масларова беше отделила 22,5 млн. лв. в качеството си на министър", припомня журналистката.
"Двете дела – моето и това, което тръгна срещу Масларова, тръгнаха паралелно. Стана доста обществено значимо дело, защото не всеки ден един журналист се изправя срещу един министър, срещу властта. Спечелих го на първа инстанция. Всъщност съм оправдана по делото. Делото на Масларова продължи 13 години. То разказва историята на прехода, на взаимоотношенията власт – бизнес, открехва задкулисие", разказва още Попова.
Първото дело срещу нея е заведено от Габровница – Горно Съхране. "Те ме съдиха, че съм уронила техния престиж и съм създала етническо напрежение. Твърдяха, че никога не са участвали в незаконна сеч по южните склонове на Стара планина, но ако ги погледнете, като пътувате до София, ще видите как те са оголени", добавя журналистката.
Поредицата на АКФ „Под прицел: три свободни пера“ фокусира вниманието върху личните истории на трима журналисти, станали обект на т. нар. SLAPP дела или други форми за институционален натиск от страна на политици, бизнесмени и други влиятелни личности.
В края на април Антикорупционният фонд, в партньорство с Асоциацията на Европейските журналисти, ще представи и обхватен правен анализ на съдебните процеси срещу журналисти в България, които носят характеристиките на SLAPP дела. В анализа са описани и анализирани решенията на съда по над 45 такива дела.
Видеото е създадено в рамките на проект „Изследване на медийната свобода със специален фокус върху SLAPP делата в България“, изпълняван в партньорство между Асоциация на европейските журналисти в България и Антикорупционния фонд с подкрепата на посолството на Нидерландия в България.
Съдържанието на видеото е отговорност на Антикорупционния фонд и не отразява непременно позицията на Правителството на Нидерландия, пишат от АКФ.
