Държавният глава Росен Плевнелиев призова за прекратяване на постмониторинговия диалог на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) за България в сферата на правосъдието, свободата на медиите и изборното законодателство.
"Присъединяването на България към Съвета на Европа през 1992 г. откри нов хоризонт за страната ни и ускори процеса на преход от тоталитарен комунистически режим към демокрация. Това е историческо постижение, но и историческо задължение на българския народ към европейските ценности, върху които е изградена вътрешната и международната политика на България", заяви Росен Плевнелиев пред ПАСЕ в Страсбург.
Президентът посочи пред участниците в Асамблеята, че бившите комунистически страни са извървели дълъг път от присъединяването си към Съвета на Европа преди двадесет години и с подкрепата на организацията са успели "да изградят модерни и демократични държави, в които върховенството на закона и защитата на човешките права са издигнати на ново равнище“.
По думите на държавния глава предприетите от българското правителство реформи през последните години в сферата на образованието, сигурността и образованието „са доказателство, че България е поела бъдещето си в свои ръце и отговорно, осъществявайки реформи, може да постига устойчиви резултати“.
"За разлика от очакванията през 1989 г., че за изграждането на „истинска демокрация“ ще бъдат необходими само няколко години, днес българските граждани осъзнават, че създаването на демократични институции и приемането на европейско законодателство не е достатъчно“, заяви още Плевнелиев. Държавният глава подчерта, че демокрацията в Европа не е даденост и трябва да се отстоява ежедневно.
Президентът определи нарушаването на върховенството на закона, преследването на користни интереси и противопоставянето им на международните принципи, създаването на замразени конфликти, тероризма, миграцията и шовинизма, като основни предизвикателства пред европейските държави. По думите му „рекордният брой“ кризи в Европа и по света не могат да бъдат „завещани“ на следващите поколения и изискват конкретни решения и действия. „Трябва да действаме. Допуснатите грешки могат да бъдат поправени, но бездействието не може да бъде алтернатива и създава сива зона на нелегитимност и нестабилност“, посочи президентът.
"България следва регламентите от Дъблин и на Шенгенското споразумение, солидарна е с всички търсещи убежище и предоставя хуманитарен статут на тези, които отговарят на необходимите критерии“, заяви Росен Плевнелиев и отново призова за създаването на солидарна система за справедливото разпределение на бежанците в Европа. Държавният глава каза, че е необходимо да бъдат разграничавани търсещите убежище от военните конфликти и икономическите емигранти и това не е в противоречие с ефективния контрол по външните граници на Европейския съюз. Като председател на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа страната ни ще предложи приемането на Съвместно изявление по проблемите на миграцията от външните министри на страните от региона по време на срещата им през февруари тази година в София.
В изказването си на форума Плевнелиев подчерта също така, че борбата с тероризма изисква да бъдат поставени на преден план въпросите за социалното изключване и неравенството. „Никой не се ражда терорист, именно липсата на достъп до основни човешки права е в основата на омразата и разделението“, подчерта държавният глава. Росен Плевнелиев добави, че днес в света, но и в Европа, много млади хора нямат работа, перспектива и цел в живота и тяхната радикализация е само на крачка разстояние. „Маргинализацията няма националност, етническа принадлежност или цвят на кожата. В рамките на нашите общества можем да я предотвратим като осигурим достъп до образование и възможности за интеграция“, заяви още президентът.
Европейските граждани и политици да разграничат патриотизма от крайния национализъм в Европа, посочи още държавният глава и призова да бъдат преустановени опитите за експлоатация на страховете на хората от миграцията и високата безработица. "Трябва да си спомним, че Втората световна война стана възможна с отричането на демократичните принципи за достойнство, равенство и взаимно уважение. Не трябва да допускаме подобна трагедия в бъдеще“, заяви Росен Плевнелиев. Той заяви още, че европейските държави трябва да засилят интеграцията и свързаността си, за да отговорят адекватно на нарастващото чувство на европейските граждани за липса на перспектива и посока за Европа.
"България осъзна позитивното влияние на европейската интеграция за развитието на Югоизточна Европа и ще продължи да подкрепя процеса на разширяване на ЕС и НАТО“, каза още в изказването си на форума държавният глава. "Историята ни учи, че най-лесният начин да се дестабилизира Европа е чрез Балканите и затова ЕС не трябва да възприема региона като периферия“, призова още президентът Росен Плевнелиев.
Парламентарната Асамблея представлява повече от 800 милиона европейски граждани, уточняват от прессекретариата на президента. Създадена през 1949 г., тя е защитник на човешките права, демократичните ценности и върховенството на закона в Европа и е основен фактор за постигането на позитивна промяна и насърчаване на сътрудничеството и единството между европейските държави.
В края на 2015 г. страната ни пое председателството на Комитета на министрите на Съвета на Европа и ще бъде домакин на неговата следваща сесия през май 2016 г. „Ще положим всички усилия и разчитаме на подкрепата на европейските парламенти и правителства за постигането на целите, които сме си поставили в рамките на Българското председателство“, посочи президентът Плевнелиев.
От своя страна българският външен министър Даниел Митов заяви след заседание на Асамблеята, че се надява тази година да е последният доклад от наблюдението над България, който прави и Съвета на Европа в областта на медиите, антикорупцията и върховенството на закона.
