Президентът Петър Стоянов в началото на мандата си през април 1997 година е одобряван от 86%. Това сочат данни от проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) за общественото одобрение за дейността на българските президенти (1990 – 2011).
По традиция постът на държавен глава у нас в по-малка степен търпи конюнктурни негативи в сравнение с останалите високи постове в държавата.
Въпреки това, обаче, и рейтингът на президентската институция се свива по логиката на растящата политическа апатия и на неодобрението към политиците, като цяло.
Президентът Желю Желев в началото на своя мандат, през ноември 1990 година, е бил одобряван от 82% от пълнолетните българи, а президентът Петър Стоянов през април 1997 година е одобряван от 86%. Мандатът на Желю Желев приключва с 25% одобрение, докато този на Петър Стоянов - с 44% одобрение.
При встъпването си на поста (през февруари 2002 година) Георги Първанов е одобряван от 44% от населението - дял, съпоставим с този, с който той приключва втория си мандат. Първанов приключва управлението си с доверие съизмеримо с това на Петър Стоянов от края на неговия мандат. Георги Първанов е бил одобряван от над две трети от българите в края на първия си мандат.
Непосредствено след избирането си за президент на България, Росен Плевнелиев е одобряван от 55% от избирателите. Най-изразителна е подкрепата за него сред хората на възраст между 30 и 50 години, сред високо образованите респонденти, както и сред жителите на столицата и на големите градове.
Към момента негативни нагласи към Росен Плевнелиев регистрираме сред една пета от българите, предимно избиратели на партии, които са политически опоненти на ГЕРБ.
Една пета от симпатизиращите на новия президент се определят като хора с десни политически възгледи, една четвърт като дясноцентристи и 28% - като центристи. Едва 5% от гласувалите за Плевнелиев посочват, че са хора с леви политически възгледи.
