Родителите, които се върнат на работа след шестия месец от раждането на детето си, ще получават 50% от отпуснатото им обезщетение. Това каза на брифинг в МС министърът на труда и социалната политика Бисер Петков.
„От дневния ред на днешното заседание на МС, както вече е известно, беше приета Наредбата за изменение и допълнение за работното време, почивките и отпуските, с която на практика се провеждат в действие промените в Кодекса на труда и Кодекса за социалното осигуряване, които бяха извършени в края на миналата година и които влизат в сила от 1 юни т.г. Става дума за новите видове отпуски, които се регламентират и възможността за получаване на новия вид обезщетение от родителите, които съответно ще се върнат на работа след шестия месец след раждането на детето, но ще имат възможност да получават 50% от размера на обезщетението, което им е отпуснато“, обясни Петков. По думите му наредбата включва прецизиране на механизма за сумирано изчисляване на работното време.
На въпрос как ще се отрази на тристранния диалог напрежението между работодателите и синдикатите заради разминаванията по минималната работна заплата, Бисер Петков отговори, че ръководството на Министерството на труда и социалната политика е провело срещи с двата синдиката и с представителите на петте работодателски организации по широк кръг от теми, свързани с приоритетите на социалната сфера, политиките по доходите и социалния диалог.
„Всички декларираха своята готовност за активизиране на социалния диалог и за поставянето на тези въпроси. В срещите акцент беше поставен на различията, които съществуват на този етап и възможностите те да бъдат преодолени по отношение на подписване на споразумение за определяне на механизъм за минималната работна заплата. При встъпването си имах по-голяма доза оптимизъм, че можем бързо да стигнем до съгласие и подписване на такова споразумение“, коментира социалният министър.
По думите му обаче, са проличали още някои сериозни различия в срещите им, но от министерството не са се обезверили. „Ще продължим да работим за търсене на съгласие. Това, което мисля, че можем да приведем в действие, е ратификация на Конвенция 131 на Международната организация на труда за условията и определянето на минималната работна заплата. По този въпрос за рамката има съгласие от всички социални партньори и е нещо, което може и трябва да бъде реализирано“, добави той.
Петков каза още, че има искания от страна на някои от организациите за отпадане на минималната работна заплата и договарянето на минимални размери по икономически дейности. Министърът поясни, че това също е нещо, което присъства в дебата. „Ако не бъде постигнато споразумението, остава действието на чл. 244 от Кодекса на труда, съгласно който МС определя размера на минималната работна заплата. Много бих искал тези усилия да дадат резултат и да се стигне до резултат. Все още не е насрочено следващото заседание на тристранния съвет за сътрудничество, тъй като се свиква от председателя на НСТС, който е вицепремиер. След като бъде определен, ще се пристъпи към свикване“, обясни още Бисер Петков, цитиран от Фокус.
Децата, които получават семейната помощ по Закона за семейните помощи за деца, са около 26 000 и за тази година в бюджета сумата, която е предвидена за изплащане, превишава 160 млн. лв., заяви Петков в отговор на въпрос колко деца с увреждания получават помощ и на каква стойност.
Той посочи, че е готов да проведе среща с представители на протестиращите родители на деца с увреждания. „Внимателно проучихме всички искания, които излязоха в електронните средства за информация и ще работим, за да дадем ясен отговор какво може да се удовлетвори и как.
Работи се по електронен регистър на хората с увреждания. Имахме разговор вчера с изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания, така че ще направим каквото е необходимо като допълнителен ресурс, за да може този регистър да бъде въведен и да функционира пълноценно. Направено е немалко, но той не е в пълната си функционалност към момента. Ще се опитаме да отделим инструмента социални услуги от социалните помощи, тъй като сега са събрани в Закона социалното подпомагане“, обясни Петков.
По думите му целта е наистина с новите социални услуги да адресират индивидуалните потребности на хората с увреждания, както и паричната помощ, която се отпуска на семействата на хората с увреждания, именно с цел самите те да преценят от какво имат нужда, какви са общите и специфичните потребности на лицата и съответно да ги удовлетворят.
„Работим и за обезпечаването на финансирането на програмите за лични асистенти, които също са важни за семействата на хората с увреждания, както и в дневните центрове да пробираме заместващите грижи като социална услуга. Тоест да може децата и хората с увреждания краткосрочно да останат в дневните центрове и по този начин да се освободят родителите и близките за известен период, без да абдикират от своята грижа за децата си“, каза още Бисер Петков.
