Бившият социалдемократически премиер Борут Пахор ще бъде четвъртият президент на Република Словения, след като измести в неделя на втория тур на президентските избори досегашният държавен глава Данило Тюрк. Това става на фона на тежка икономическа криза и все по-голямо народно недоволство.
Според данни, оповестени от избирателната комисия на основата на 99% от преброените бюлетини, Борут Пахор, който поведе изненадващо още на първия тур на 11 ноември, получи 67,24% процента от гласовете срещу едва 32,76% за своя съперник.
1,7 милиона словенци от двумилионното население бяха призовани пред урните, но избирателната активност бе едва 41,76% срещу 48,25% на първия тур.
Това е нов рекорд по брой негласували в независимата от 1991г. бивша югославска република.
Борут Пахор успя изненадващо да се върне на политическата сцена след падането на возеното от него правителство през 2011 г., въпреки че функциите на президента в страната до голяма степен са церемониални.
Сега, по време на следващия си петгодишен мандат, в съответствие с целта, която той сам си постави, Пахор ще има трудната задача да обедини противоположните лагери на дясното правителство с министър-председател Янез Янша, поддръжник на строги икономии и лявата опозиция около общата цел – излизане от кризата.
Изборите се проведоха на фона на най-сериозните през последните години антиправителствени протести, които заляха Любляна, Марибор и други словенски градове. На митингите, организирани чрез социалната мрежа Фейсбук, гражданите призоваха правителството на Янез Янша да подаде оставка заради влошаване на социално-икономическото положение в страната. Те искат и смяна на всички "политици и крадци: адвокати, съдии, олигарси и финансисти".
В събота в Любляна в протеста участваха близо 10 000 души. Стигна се до улични сблъсъци с полицията.
Протестите започнаха скоро, след като правителството обяви намеренията си за бюджетни съкращения, за да бъде предотвратен фалитът на държавата. Словения преживява най-тежката рецесия сред страните от еврозоната. От 2009 г. спадът на икономиката стигна 9 %, а безработицата обхвана 12 на сто от работоспособното население. Според експерти от международния институт по въпросите на близкия изток и Балканите /IFIMES/, след президентските избори Словения е длъжна да започне да установява сериозни икономически отношения с държави извън ЕС в търсене на нови експортни възможности, припомни РИА"Новости".
Борут Пахор каза при гласуването: "Ако спечеля, ще бъде ясно послание към политиците в Словения. Единство и сътрудничество са необходими за преодоляване на трудностите".
Веднага след изборите бъдещият държавен глава заяви, че е "много развълнуван от широката подкрепа" на избирателите и призова към "взаимно доверие", "взаимно уважение" и "толерантност".
49-годишният бъдещ президент получава, в допълнение към подкрепата на Социалдемократическата партия и изненадващото рамо на "Гражданска листа", член на дясноцентристката коалиция.
Борут Пахор, успя да си създаде излъчване на съвременен лидер, който може да провежда политика, независима от партийните интереси. По оценки на IFIMES от 2008 до 2011 г. Пахор е оглавявал най-слабото правителство на страната, но има достойнството да признае своите грешки.
60-годишният Данило Турк загуби поддръжката на избирателите. Той се афишира като независим кандидат, но на практика се ползва от подкрепата на много политически сили. Сред тях са "Позитивна Словения /неин лидер е кметът на Любляна Зоран Янкович/, центристката Демократична партия на пенсионерите на Словения /неин водач е министърът на външните работи Карл Ерявец/ и група извънпарламентарни сили. Поражението в неделните избори бе приписано от привържениците отчасти на слабото участие.
Кампанията между двата тура разгоря страстите сред словенците, които всъщност са по-загрижени за високата безработица /11,6% от работната сила/ и мерките за строги икономии.
Словения е първата страна от бивша Югославия, която се присъедини към Европейския съюз /2004 г./ и еврозоната /2007 г./. Тя бе засегната тежко от икономическата криза. Агенциите за кредитен рейтинг понижиха през лятото рейтинга на страната заради осакатената от лоши кредити банкова система.
От 30 ноември Словения е в рецесия, с втори пореден спад на брутния вътрешен продукт /БВП/ от 0,6% през третото тримесечие /като се има предвид посоченото от Брюксел число 2,3% за годината/, припомня АФП.
Изправен пред тази ситуация, Борут Пахор, министър-председател през 2008-2011, даде своята подкрепа за мерките за икономии на консервативното правителство на Янез Янша: "Няма надеждна алтернатива", подчерта той.
Така той демонстрира последователност в убежденията си. Пахор застъпваше подобни реформи, когато бе на власт. Позицията тогава му костваше отхвърляне на пенсионната реформа на референдум през септември 2011 г. и падане на правителството след провала на вот на доверие в парламента, последвано от поражение в парламентарните избори през декември 2011 г. с едва 10.48 процента от гласовете за социалдемократите.
БГНЕС
