Международната неправителствена организация „Трансперънси интернешънъл“ публикува днес своя Индекс за възприятие на корупцията за 2019 г. в 180 държави. Калин Славов, изпълнителен директор на асоциация „Прозрачност без граници“, припомни пред БНР, че индексът представлява скала от 0 до 100, в която 0 е най-високо, а 100 е най-ниско ниво на корупция.
Индексът е композитен и е стъпил на няколко изследвания – в глобален план те са 13, а за България – 10 и са на различни международни организации, които дават различни разрези на обществото и икономиката.
„Тази класация е задълбочено изследване и е далеч от простото разбиране за нивото на подкупничество например“, каза Славов.
За България особено движение в класацията няма – запазваме последното място в Европейския съюз с ниво на индекса, което може да се определи като тревожно и на което имам системни проблеми с корупцията, допълни той.
Тенденцията е от 2012 г. да сме на последно място, като изключим може би една година, в която Гърция измести България от последното място.
В световен мащаб страната ни се е изкачила от 77-о до 74-о място в класацията на „Трансперънси интернешънъл“.
„Нашата стойност на индекса е наполовина от тази на Дания, която има 87 стойност на индекса, което показва, че това е държавата (заедно с Нова Зеландия) с най-добра позиция по отношение на борба с корупцията – тези две страни оглавяват класацията“, отбеляза Славов.
Според него основните причини, на които се дължи тази тенденция за България, са ключови стълбове като свобода на медиите, доверие в изборния процес и начина на неговото осъществяване, финансиране на политическите партии, назначенията в публичните институции и не на последно място върховенството на закона.
Припомняме, че по резултати от 2018-а индексът за възприятие на корупцията на България през 2017 година е 43 пункта, като с това страната заема 71 място в световната класация. В рамките на регионалната класация на държавите-членки на Европейския съюз, страната ни и тогава продължава да заема последно място (средната стойност на индекса за ЕС е 66). Сравнението между индексите на България и на останалите държави от ЕС показва не само липса на развитие в рамките на един относително дълъг период – на фона на тенденциите при други държави-членки на ЕС индексът откроява тенденция на сериозно изоставане. Тя е особено видима на фона на позитивния тренд при държави от централна и Източна Европа, с които България се съизмерва от началото на демократичните промени, като Естония (от 64 т. през 2012 г. до 71 т. през 2017 г.), Латвия (от 49 т. през 2012 г. до 58 т. през 2017 г.), Чехия (от 49 т. през 2012 г. до 57 т. през 2017 т.), Литва (от 54 т. през 2012 г. до 59 т. през 2017 г.) и Румъния (от 44 т. през 2012 г. до 48 т. през 2017 г.)
