"Децата-бежанци са най-уязвими. Реално погледнато едва в последните месеци година има реална промяна, която подсказва волята на държавата нещата да се случат по друг начин за тях. Ние сме изключително благодарни на всички участници в Националния съвет за закрила на детето, които подкрепиха идеята да се създаде Център за временно настаняване на непридружени лица, където да се полагат адекватни грижи за тях, съобразно нуждите им." Това заяви заместник генералния директор на БЧК д-р Надежда Тодоровска по време на състоялата се днес (7 март) кръгла маса на тема "Децата бежанци и мигранти".
На събитието беше представен стартиралият проект на БЧК и ДАЗД "Да опознаем другия", финансиран по фонд "Убежище, миграция и интеграция".
По думите ѝ е важно не само институциите да работят заедно, но и обществото да приеме тези деца: "Едва ли 45 деца представляват заплаха за обществото и трябва да намерим начин те да бъдат приети, да могат да излязат на улицата без да ги е страх, че ще им се случи нещо лошо. Общо децата бежанци у нас са 316."
Когато обществото знае тези цифри, няма нормален човек, който да реагира по друг начин – разбира се, че ще се погрижим обществото да бъде толерантно, не в думи и документи, а в диалог и се надявам, че този диалог ще бъде постигнат и в медиите.
Тодоровска отбеляза, че "държавата е мнението на обществото и ние като общество трябва да се променим, защото не само нормативните документи са тези, от които зависи нещо – важно е нашето отношение."
Проектът "Да опознаем другия" ДАЗД и БЧК обединяват усилията си с цел защита на всяко дете, което се намира на територията на България независимо от неговата възраст, пол, религия, степен на образование и потребности, както и подпомагане на техните семейства при изразено желание трайно да се установят на територията на България.
Нагласите в обществото се променят
За България отрицателните примери са много: Елин Пелин, Широка лъка, Белене, но надежда има – нагласите се променят! Все още голяма част от обществото разбира разликата между бежанци и икономически мигранти, но само на теория. Липсва по-детайлно разбиране за това кои лица се нуждаят от закрила. 50% от анкетираните смятат, че България трябва да приема хора, бягащи от война и само 15% - хора, чиито права са нарушени. Това заяви Мария Шишева от Върховния комисариат по бежанците към ООН.
По думите на Шишева страховете на хората се формират основно от два фактора – стереотипи, свързани с различната култура и религия на бежанци. Това, че те може да извършат престъпление, че носят болести или че ще променят културно-религиозните вярвания. Има опасения, че ще вземат и работните им места.
Много по-силно е разпространен страха от разпространението на културни обичаи или религиозни вярвания, в следствие на това, че другите страхове не са се материализирали. Хората се влияят от това, което се случва на практика. От друга страна е образът на бежанецът. Според повечето хора това не е човек, който може да допринесе за благосъстоянието на държавата, а на нуждаещ се човек за сметка на местното население, уточни още Шишева.
Според нея много голям процент от хората виждат едно противопоставяне. Ако бежанците имат достъп до социални услуги и финансова помощ, това неминуемо ще доведе до това българските граждани да имат по-малък достъп до съответните услуги. Някои виждат в тях пречка на пазара на труда. На местно ниво като цяло хората са склонни да приемат бежанците като съседи или съученици, но не и като ръководители или част от семейството. Голям процент от анкетираните демонстрират готовност да помогнат на бежанците, но не се смятат за отговорни и способни да участват в процеса на интеграция.
Хората между 31 и 50 години, живеещи в градовете и които са високообразовани, са най-позитивно настроени към търсещите закрила. Те склонни и да помогнат за интеграцията и именно те демонстрират най-голяма осведоменост по темата.
Бежанците са обект на нападения
Международната организация Terre des hommes, която работи съвместно с БЧК, отчита подобрения в работата с децата-бежанци по отношение на достъп до образователната система, транспорта до училищата и обучението по български език. В същото време предизвикателства остават - липсата на занималня за деца от 0 до 7 години, липсата на интеграционна програма в училищата, като и липсата на занимания за младежи и възрастни в и извън центровете. Що се отнася до здравеопазването, то вече всички непридружени лица имат лични лекари и осигурена медицинска помощ в центровете, но се отчита недостиг на лекарства, особено на по-специалните от тях. Трудно се намира и личен лекар за децата от 0-7 години.
За получилите бежански или хуманитарен статут няма интеграционна програма, макар че от 2017 година насам са направени интеграционни профили на лицата, заявили желание да останат в страната. В бъдеще се планира да се създаде обща адаптирана интеграционна програма.
Сериозен проблем, за който алармираха от Terre des hommes, са честите и многобройни нападения над бежанци. Те се случват най-често около центровете за настаняване, най-вече на спирката и в близост до подлеза до РПЦ Военна рампа. На 5 март е било нападнато непълнолетно лице на спирка до център, а на 21 февруари е имало друго нападение над бежанец. Според експертите има нужда от конкретни и адекватни мерки, които да гарантират безопасността на търсещите закрила в района около центровете.
