Отец Славчо е свещенослужител в храма „Свети Николай“ във Велико Търново от 1994 година. Когато започва, още е студент по богословие във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. През 1995 г. успява да възстанови неделното училище към църквата. Разказва, че идеята не е нова и модерна, защото началото на неделните училища е поставено още преди 180 години от нашите предци, а вероучението се е предавало през вековете и от Светите братя Кирил и Методий, които също са го правили, защото с вяра и просвета народът просперира.
Повече от 2000 години християнските ценности съществуват и са едни и същи. „Същината на вярата е не да променяш канони, устави и правила, а да съумееш ти да се промениш и близките около себе си – споделя отец Славчо, и продължава - „Обичам да казвам, че ние се запазваме, участвайки в службите, в празниците, в празничния календар, както са го правили нашите предци. Ние се съхраняваме, ние се освещаваме, ние се затвърждаваме и стоим по-добре търсейки именно това, да променим себе си. Ако търсим обратната страна, тя е грешната и не води добро ни за нас, ни за останалите около нас.“
Разговорът ни продължи в светлината на приближаващите Рождественски празници:
- Какви празници са Рождество Христово и Бъдни вечер? Какво означават те?
Вторият по големина празник след Възкресение Христово е Рождество Христово. Разликата между тях е, че Рождество Христово се е чакал много дълго, две хиляди години. И не случайно в богослужението Евангелските четива разказват за тази селекция на родовете през вековете, от която идва Исус Христос. Бъдни вечер е именно сбъдването на казаната от нашия Бог дума в райската градина, че ще прати избавител на Земята, който ще строши главата на змията. Затова на Бъдни вечер ние чакаме да се сбъднат тези пророчески думи и на следващия ден, Рождество Христово, е налице това сбъдване. Така, че векове наред са чакали идването на Спасителя, а ние вече векове наред изживяваме идването на Спасителя. Той е дошъл тук при нас, хората, пратен от Бога, приел човешки вид. Родил се е в пещера, в ясли, и е повел хората от всички нива към това богоподобяване, да се върнат в райските предели. Затова за нас този празник - Рождество Христово, е изпълнен с вяра, с надежда, с упование, да бъдем негови последователи, и да съумеем това, което той ни е дал и завещал, да ходим по него и да се върнем отново в райските красоти, които са сътворени за нас. Бъдни вечер неслучайно се празнува. Богослужението така е направено, че да приключи до обяд и да няма следобедни и вечерни служби, за да могат хората да се подготвят около бащиното огнище, около трапезата и да отпразнуват подобаващо чакането и раждането на нашия Спасител. На следващия ден вече, на 25-ти декември се отслужват утринна и света литургия, в която литургия се чете Евангелието за нашия Господ Исус Христос, как той е дошъл на Земята. А той е дошъл като се е родил в пещера, и по този начин, от най-ниското стъпало долу, като беден човек, той съумява със своето слово да поведе и бедни и богати, и да ги направи свои последователи. Именно в това е силата на Рождество Христово като празник.
- Защо празникът Рождество Христово е толкова велик?
Велик е, защото на хората ни е дадена възможност да се примирим с Бога и да се върнем отново в Рая. Бог праща своя син и той до такава степен се смирява, че се облича в телесно одеяние и живее с нас, хората. Бог е помислил за своите чеда, за творението си и дава възможност по този начин ние да се примирим с Бог, да се постараем да следваме неговия син и да получим тази чистота, която за нас е приготвена. Затова този празник е чакан, затова този празник е велик, затова е изпълнен с такава надежда и упование, защото ни дава възможност и простор да се стараем, да работим върху себе си и да махнем лошите неща от нас, за да се върнем там, където ни е подготвено изначало.
- Какви са християнските традиции за този празник?
Богати. Традиции, които хората желаейки, отстоявайки, вършейки ги се съхраняваме в тях. Те са от различно естество, не само свързани с храната. Естествено, на Бъдни вечер се слага на масата постна и разнообразна храна. Не е от значение броя на ястията – пет, седем или девет, търсено е да бъде разнообразна. В много семейства оставят празно място с парче хляб за Света Богородица, за Исус Христос. В този семеен празник ние пресъздаваме и участваме в тази Витлеемска нощ, там, където се е родил нашият Спасител. Отбелязваме празника със събиране на семейството, с четиридесетдневен пост. Много хора в днешно време тръгват, отстояват и посрещат Рождество Христово с пост, с молитва, и не само, но и отиват в домове на стари хора, в затвори, в болници, там, където целогодишно те принасят трудове, утешения, помагат... Това е истинският пост, не само въздържание от дадена храна, а да съумеем да бъдем в помощ на ближния. По много отстояване, ние се стремим да бъдем в полза на обществото. Не да вършим това, за да се превъзнасяме – аз направих това, аз дадох това... Ние трябва да скрием това, което сме направили и да вършим тези неща без да се превъзнасяме. Именно в това е силата на поста, защото ставаме съпричастни с това, което е вършил Христос, защото и той е вършил добри неща - и той се е въздържал от храна, и той е изцелявал и утешавал болни, немощни. Рождество Христово е такъв празник, в който ние четиридесет дни се подготвяме да го посрешнем с вършене на добри дела, и с добри мисли и чувства.
- Какви са църковните обреди, храната и смисълът им?
Тук, специално за нашия храм, така сме съумели да сложим в ред нещата, щото за празника да има едно изрядно богослужение – хората идвайки, да намерят чисто, топло, да могат да участват в богослужението, защото там е същината на празника. Относно обредната част, характерно за Бъдни вечер е коледарите - мъже, които да обиколят и да благовестят, да благославят, да отдават, да акумулират добро настроение, добри мисли, добри чувства. Това нещо го забелязваме и пролетта, на Лазаровден, когато момичетата ходят да лазаруват. Ако на Коледа коледарите влизат в домовете да благославят и възхвалят, на първи януари - Васильовден, имаме сурвакари, които с дряновицата също така обикалят - позитивно настроени, весели, и те участват в тази терапия, в това здравеопазване, да сурвакат. Отделно на 5-ти и 6-ти януари, Богоявление, забелязваме същото нещо – тогава свещеника с менчето обикаля по домовете, за да влезе светия кръст и да се поръси със светена вода. Заедно с тези подготовки и песнопенията в храма и извън храма, ние тук съумяваме да направим характерните за Бъдни вечер кравайчета, които освещаваме и раздаваме тук на деца, и в болницата. Там където ги раздаваме, подобно на козунака и червеното яйце, в такива празнични дни, да се даде един хубав кравай на едно дете или на един човек, който е в болницата, е голяма сила, зарежда с желание да се излекува, да излезе оттам по-скоро. Рождественският кравай, който раздаваме влияе много добре и на малките, че е вкусен, и на големите, а някои хора съм забелязал, че си го оставят като паметен знак за нещо, което е станало в техния живот на Рождество Христово. По този начин съумяваме тези неща, които са вършили поколения наред от нашите предци, ние да ги извадим, да ги покажем и подобно на тях и ние да се насладим и съхраним.
Песнопенията са съхранили векове наред българщината и в днешно време имаме тези благословии на коледарите, на лазарките, на сурвакарите. Всичко това е изпитано през вековете и сега няма нужда от конвенции, които да ни предлагат какви ли не варианти за защита на детето и на семейството. Ние сме ги разработили през вековете, знаем ги, изпитани са във времето и ние само трябва да ги прилагаме.
- В днешните трудни и тъжни времена, какво дава на хората Рождеството?
Дава съзнанието, че ние живеем в семейство, живеем и в родове. Не случайно Евангелските текстове, които четем на Рождеството, проследяват тази селекция на хора и родове, за да се роди Исус Христос. Така и ние трябва да разглеждаме от тази гледна точка нашата родова памет и не трябва да забравяме рода си. Има народи, които знаят рода си и го пазят, и го тачат. Това предание е от векове, но трябва да се научим на него.
Друго какво ни дава?! Дава ни надежда да отстояваме в тези дни, които са пред нас, защото с молитвата, когато ние просим, вярваме, че Бог ще ни ги даде тези неща, за които се молим. Рождество Христово е такъв празник, който ни дава тази надежда, че ние можем да следваме новородилия се Спасител. Защото той пак ще дойде, но ако сега идва в пещера и ясли, за да помогне, то след време ще дойде, за да съди. И на нас ни се дава тази възможност да вразумееме, да осъзнаеме как да живееме, защото не можем да си позволим да живеем в неверие. Да кажа „аз не вярвам“, и като кажа „не вярвам“, трябва да значи, че аз не трябва да спазвам всички тези неща, които са предвидени за един човек да ги върши. Казвайки „не вярвам“, ние можем да работим срещу себе си. Рождество Христово ни поучава, че се е родил Духа Светаго Дева Мария, дава ни насоки и ще дойде да дири от всеки един от нас сметка, по какъв начин сме използвали тия таланти, които Бог ни е дал. А той ни ги е дал, за да ги разработим - ако са три, да ги направим пет, ако са пет, да ги направим десет, но не бива да ги заравяме и да казваме „ще си караме както ние си искаме“ или „както ние желаем“, „живота е мой, и ще го живея както си искам“. Това в днешно време е актуално за младежта, но те трябва да знаят, че животът им е даден, за да славославят Бога чрез себе си.
- В тези дни на равносметка, как ни учите да реагираме на липсата на морал в думите и делата?
Много размишлявам и препрочитам за един старозаветен пророк, пророк Илия. Времето, в което той е живял е подобно на днешното при нас – царят и царицата залитнали по лъжебогове, пророците тачат истукани, лъжа навсякъде, разврат... И пророк Илия, в изнемога, защото е търсен да бъде убит, тъй като той поучавал в истината и казвал истината, рекъл „Господи, не остана никой, всеки тръгна по вала...“, а Господ му отговорил „Ей, Илия, Илия, аз съм си съхранил седем хиляди човека, които коляно не са прегъвали и устни не са им целували“. Та тези думи на пророк Илия и на Бог в днешно време са актуални. Много хора виждаме как залитат, или напускат страната, тръгват да търсят материалното, лъскавото, облаги, по-добър живот, други виждаме по какъв друг начин залитат, потъват или падат, препъват се, но ние със собствени сили не можем да вършим всички неща. Бог е този, кото ни дава сили и благодат. И той наистина в днешно време е съхранил някой в някое село, в някоя махала, и след време ще го издигне от прахта и ще го даде на народа като водач. Нека не се отчайваме в тези трудни времена, че стават такива неща - те са изпитание. Добре е да се вземем в ръце и да подражаваме на нашите предци. Защото и нашите родители, и прадядо, и прабаба, са преминали какви ли не тежки периоди, и войни, и глад, и са се съхранили като хора, като личности, поддържали са семействата, родовата памет. И ние в днешно време трябва да търсим корена, за да се съхраним. А Бог е предвидил - това ни дава утешение. Какво по-хубаво от това, старците на село да бъдат гледани от техните деца и внуци, в дворовете да има животни, по полетата стада - това е резултат от здравото семейство. Сега нашите семейства, нашите родове боледуват, защото ние търсим лъскавото, материалното, да бъдат по-лъскави нашите коли или пък бани...
- Каква е Вашата оценка, в годините на преход промениха ли се нещата у нас към по-добро за хората и църквата?
Има много хубави неща които стават, ето, например в нашия град се построиха няколко църкви – „Възкресение Христово“ до Руските гробища, предназначена за няколко квартала, „Света Параскева“ на Картала, „Свети Седмочисленици“, която обслужва Военния университет и „Св. Патриарх Евтимий“ във Великотърновския университет. След 80 – 90 години за първи път се строят църкви - това нещо не може да се отрече, че е хубаво. Нашата църква е построена по нормата на 2000 човека да има един храм. Такива са и „Св. Св. Константин и Елена“, „Рождество Богородично“ и други. Сега се стремим да направим църкви по кварталите, за да може хората по-спокойно да участват в богослужението. Подготвя се въвеждането на вероучение. От медиите научихме, че на днешния ден (бел. ред. – петък, 21.12.2018 г.) е приет закон за вероизповеданията. Не е лесно да се управлява държавата в такива смътни времена, но вярвам, че вървим към добро. Нашите семейства трябва да подплатяват тази надежда и вяра, и ние да отстояваме в своите си житейски трудности и неволи, и да бдим за това нещо. Защото всеки ако тръгне да търси своето за себе си, а не търси общото, то няма да има тая сладост - ще постигне нещо, обаче ще бъде обграден от общество, което не споделя това нещо. Та, има хубави неща, допускат се и някои грешки. Смятам, че грешките се виждат и трябва да се преразгледат и да се покрият.
- Каква е Вашата молитва за празника?
Като на всеки свещеник, ние се молим с обществени молитви за народа ни, за града ни, за селата ни, за православния народ като цяло, за войнството, и имаме и частна молитва, за нас си, за нашето семейство, съпруга, деца, бащи и майки. В тези дни ние ставаме съпричастни с живота на тези хора, които ни обкръжават. Ето защо се молим и за дадена жена да зачене и да роди. Има толкова много жени, които идват тук, отстояват, молим се, и се сдобиха с чеда. Ето на, оня ден една жена имаше тежко раждане, изпитание и за лекарите, молим се сега за нея, да се съхрани и да се върне в дома. Молим се и за децата в болницата, тъй като и там имаме параклис и там ходим да служим.
Молитвата ни е свързана с живота на обществото, което е около нас. Ние сме една част от това общество, и затова молитвата е и за мен, и за семейството, и за роднини, но и за различните нужди на това общество, което ни заобикаля. А неговите нужди са разнообразни, сега казах само няколко, които са от последните часове тук. Естествено, молитвите са отправени към Младенеца, който се роди щото да ни съхрани, да ни избави, да ни запази, да ни даде и да продължим...
- Идват ли млади хора и българите в църквата за Рождество Христово? Как преминава празникът при Вас, в църквата „Св. Николай“?
Богослужението тук гледаме да го караме според това, което налага устава и според песнопойките, които предвиждат как да бъдат изпълнени службите.
Богато е богослужението, красиво, хубаво и не случайно по Рождество Христово ние сме посещавани от много хора, не само по време на богослужение, но и през целия ден. Постоянно минават хора, тъй като не всички могат да дойдат на Утринната Света литргия. Посещаван е храма от млади хора, посещавани сме и за други празници. Например за Въведение Богородично сме посещавани от ученици, детски градини, тъй като храмът е стар и има богата история. По Никулден също училища идват тук, за да получат благословение. И за Рождество Христово млади хора идват тук и си запалват свещичка. Търсят тази духовна храна, която им е необходима, за да могат с молитва да изпросят благословение. То е и желание, това, което искат, да им се даде.
- В заключение, какво ще пожелаете на хората за Рождество Христово?
Обикновено се придържаме към обръщението на Светия Синод. Получаваме бланки, от които пред амвона четем посланието на митрополитите към миряните, християните, не само в страната, но и в Западна Европа, Америка и на други места по света. Това е наше задължение, да предадем благопожеланията на нашите архиереи до хората. Естествено, и със собствени думи изказваме нашата пастирска мисъл и чувство към тези наши енорияши, които посещават храма, и към семействата, за всяко едно по отделно, като сме заинтересовани и загрижени за тях. Молим се за тях, защото през годината ние живеем заедно и се чувстваме като едно цяло. Най-вече благопожелаваме да ги осени тази Витлеемска звезда, да влезе в домовете и сърцата, да разберат това, което нашият Спасител ни е заръчал, да го съхранят и да го пазят. Освен здраве, телесно и душевно, отправяме и благопожелания, които ние, като съжители даваме на нашите близки, с които целогодишно тук преживяваме.
Всички почувствахме, че свободата и демокрацията са хубаво нещо, но те трябва да бъдат подплатени с образование и вяра, с чисти сърца и чисти души. В народа има огромен заряд, който не трябва да се убива.
Интервю на Камелия Джанабетска
