Хиляда години вече, че и повече честват Възнесение Господне - Спасовден в дупнишкото село Червен брег.
Още: Най-важните новини за деня: 21 декември 2024 г.
Още: Прогноза за времето - 22 декември 2024 г. (неделя)
В селото, разположено на 10-на километра след град Дупница се намира един от най-старите храмове в района и без аналог в югозападна България. Черквата Свети Спас според отец Костадин Бошняков е на над 1 000 години. По проучвания на този етап, които не са окончателни, черквата е датирана 15-16 век, но според местните хора на това място имало оброчище още в периода 11-12 век, че и по-рано.
Възнесение Господне се празнува в момента в двора на черквата свети Никола, намираща се досам Червен брег. Навремето тук идвали за празника от цялата околия. За Спасовден днес бяха заклани един бик и 6 овце. 14 казана с курбан вряха край черквата. По традиция жертвените животни се колят край черквата Свети Спас, а курбанът се готви долу-при по-новата черква. "Тук е по-удобно за хората, да не ходят горе при старата черква, а може и да завали дъжд", обяснява отец Костадин. Майстор на курбана е Георги Гиздов от Дупница, бивш военен. Жените приготвяха салатите, мъжете разфасоваха закланите овце, а майстора бъркаше казаните, добавяйки подправките.
Черквата Свети Спас се намира на около 2 километра северозапдно от селото насред житата. Представлява еднокорабна и едноапсидна триконхална църква, с полуцилиндричен свод, полузарината в земята. Основите са от големи каменни блокове, а останалия градеж - от ломени камъни и малки квадратни тухли, споени с бял хоросан. Сводът е изцяло от каменен, покрит с каменни плочи (тикли). През последните години, очевидно за предотвратяване на влага и течове в храма, върху каменните плочи са наредени нови керемиди. В апсидата е прорязано малко тясно прозорче. Над ниската дървена порта е патронната ниша. Вдясно от входа има малка гранитна база от колона.
Още: Трамвай дерайлира в "Люлин"
Още: Заради обилен снеговалеж: Спряха движението на камионите през "Рожен" и "Превала"
Над входа има фрагмент от ктиторския надпис - оцелели са само няколко букви. През 1909 г. свещеникът Хр. Тошев, учител в Дупница, преписва надписа над входната врата: "Благочестивихь христяноми селомь червенобрегуи всию братю i кто приложувь (не се чете) вь лето 7103 (написано със старобългарски букви, което съответства на 1595 г.) помени...(не се чете) ". Този надпис говори не за съграждане на църквата, а за последваща поправка, така че датировката му може да се търси доста по-назад във времето. Според местния краевед Стоил Бонев към 1963 г. надписът, изписан с църковно-славянски букви за годината на направата, е бил все още запазен.
Още: С TRIX зърнена закуска забавлението за цялото семейство пристига и в България
Още: Жълт код за сняг, виелици и дъжд
На южната стена вдясно от конхата са изписани в цял ръст св. св. Константин и Елена, вляво от нея са образите на неизвестен светец и на св. Никола. На източната стена вдясно е изписан светец в кула - вероятно св. Симеон Стълпик. Останалите оцелели фрагменти и образи (в апсидата и на западната стена) са силно повредени и не подлежат на идентификация. Според оглед от 20.02.2012 г., извършен от специалисти от Министерството на културата, БАН и Окр. музей в Кюстендил, тяхното мнение е за уникална ранносредновековна черква, несрещана в Югозападна България.
Църквата е архитектурно-художествен паметник на културата. Изградена е вероятно през османския период (XV-XVI в.), което не е окончателно точно.
Наскоро стартира дарителска кампания за спасяването на средновековната църква Свети Спас в дупнишкото село Червен брег. Тя е подета от Фондация "Свята България" за спасяването на уникални стенописи от XII-XIV в.
Още: Кой има имен ден днес, 21 декември 2024 г. Честито!
Още: Прогноза за времето - 21 декември 2024 г. (събота)
Старинните фрески се намират в изключително лошо състояние и оцеляването им е застрашено. Което налага аварийни консервационни работи за спасяването им. Необходимите средства за осъществяването на консервацията възлизат на 8432 лв. Днес на Възнесение Господне небето както в поверието се разтваря и слънцето огрява малкия храм сред житата.
