От емоционално-психичните предизвикателства, които хората преживяват по време на изолация, на първо място става дума за страхове. В началото на епидемия те са неясни и обърнати към собствената ни личност. Ключът към преодоляването им е да останем близо, но не в близост. В същото време, трябва да внимаваме с идеята, че можем да предпазим всеки от всичко, защото тя може да ни сломи. Това каза психоаналитикът проф. Орлин Тодоров пред БНТ.
"В първите две седмици от карантината всички хора или дадоха много газ и в работата си с цел да я запазят и да предпазят хората, с които работят, бизнесите си, идеите си, нещата, които са постигнали. Мисля, че трябва да отчетем, че хората положиха огромни, и бих казал в най-голяма степен рационални и положителни усилия - като повсеместното въвеждане на онлайн образованието. Разбира се, има групи от хора, които отричат ситуацията, които я подценяват - а и такива, които я надценяват и изпадат в психични разстройства.", обясни наблюденията си професорът.
По-малко стрес заради коронавируса - ето как
"Много е важно да се каже, че една група от симптоми (на COVID-19 - бел.ред.) като ниска температура и стягане в гърдите може да се дължи и на тревожност", добави проф. Тодоров.
В началото на изолацията най-голямо предизвикателство пред психичното здраве на всеки от нас е страхът от пълната неизвестност, от нещото, което няма образ. Той е най-тежък за понасяне от психиката ни.
"Много често заразата, вирусът получават малко абстрактна представа в ума ни. Затова е необходимо хората да получават адекватна информация какво представлява този вирус и какви мерки могат да вземат съвсем практично и рационално срещу него.", уточни той.
Следващият страх е страхът от другите хора: че можем да се заразим от някой друг, че вече не можем да изпитваме съпричастност, че трябва вечно да бягаме, т.е. тук се намесват страховете от другия човек, който заплашва сигурността ни.
"В началото на една епидемия страховете са все по-неясни и обикновено обърнати към личността - застрашават собствената ни личност. По-нататък обаче започваме да преживяваме по-обичайни и нормални страхове, например, които наблюдаваме при юношите и децата. Това са страховете от това, че може да загубим близък човек, че близките ни са отчуждени и можем да загубим тяхното внимание и обич."
Тези страхове могат да бъдат успокоени чрез възможността да споделяме, да общуваме, да разговаряме, използвайки всички възможности на технологиите днес - медии, скайп, телефони, имейл. "Да оставаме във връзка макар и не близо един до друг, но да продължаваме да споделяме.", каза той.
Съвети на СЗО за психическото здраве в периода на COVID-19
Страховете могат да се засилват: "Изследвания по време на други епидемии, а и публикувани скоро, показват, че излагането на много медиина информация, и то от най-разнообразни източници, повишава до 50-60% страховете на хората. Информацията трябва да бъде консистентна, и от тази гледна точка е много важно да се включат професионалисти, които да съветват за начинът по който се подава информацията дори и от най-високо ниво."
В изолация хората се страхуват и от тежка депресия или психично разстройство. Това е един много дълбок и ирационален страх, подчерта експертът.
Като говорим за мерки: Няма панацея, няма съвет, който може да се даде на хората, изпаднали в депресия. Но има група от мерки, които могата да се предприемат. Първо, да се чете добре проверена и качествена литература по въпроса / като как да се справяме със страховете си - как да ги направим по -разбираеми и поносими/. Второто, да се ползава подкрепа от специалист / вече има открити безплатни телефонни линии за подкрепа и от Българското дружество по психотерапия, Психиатричното дружество, а и много други експерти/.
Шест съвета как да живеем заключени и да не откачим
Съпричасността и изолацията: "Съпричастността не винаги се превежда на езика на физическата близост. Но в същото време не може да стигаме до крайност, когато говорим за пространството на дома си. Идеята, че можем да се препазим от всичко и да предпазим всеки, сама по себе си е изключително натоварваща и може да ни сломи." Затова нека останем близко до другите, но не във физическа близост до тях, препоръча професора.
Професорът препоръча да се опитваме да наблюдаваме себе си, за да не загубим представа за нашето светоусещане, което да се изкриви до неузнаваемост. Да проверяваме колко е силен страха ни, сравнявайки го с други наши страхове, които вече познаваме. Защото според мониторинг от последните седмици, се вижда, че "хората в България не се страхуват толкова много от вируса, колкото от други видове заболявания - като инфаркт, ХИВ и т.н."
Вярно ли е, че изолацията е време да намерим успокоение и сила в себе си, да се преоткрием, да намерим ново хоби, нова страст, нова реализация - това важи в пълна сила, но на по-късен етап от карантината. В първите две седмици от карантината повечето хора са доста тревожни и е рано. Това са стъпки, които ще предприемат тези от нас, които достигнат до следващата психическа фаза на осъзнаване на ситуацията.
Когато ви е трудно, направете тези 9 неща
