През 1988 г. дете, страдащо от анемия на Фанкони, е излекувано благодарение на взети стволови клетки от пъпната връв на новородената му сестричка. Трансплантацията е направена в Париж от Елиан Глюкман в сътрудничество с Хал Броксмайер. И до днес този пациент е в добро здраве, а операцията поставя началото на събирането и съхраняването на стволови клетки от пъпна връв в цял свят. 1992 година се установява първата обществена банка в Щатите, след което става разрастване в Европа и други страни.
Първата успешна трансплантация доказва, че вече не е необходимо да се извършва инвазивната процедура по извличане на костен мозък от донор, за да се набавят стволови клетки и да бъде спасен човешки живот. Банкирането на кръв от пъпна връв дава надежда за стотици пациенти с тежки, нелечими заболявания, чакащи за трансплантация на стволови клетки.
"Тези стволови клетки могат да послужат за трансплантация на хора, които не са от фамилията. Това са клетките, които дават начало на всички елементи на кръвта. Това е утвърден метод на лечение. Могат да служат при злокачествени заболявания на кръвта, такива са левкимиите, лимфомите, при доброкачествени заболявания, например анемия на Фанкони. Могат да служат при някои метаболитни нарушения, които са вродени, широко приложение имат при вродени имунни дефицити, също така и при някои солидни тумори. Палитрата е голяма, над 80 вида заболявания биха могли да се лекуват с кръвотворни стволови клетки", категорична е проф. Анастасия Михайлова, която е ръководител на Националната банка за стволови клетки от пъпна връв у нас.
Банкирането на кръв от пъпна връв за така нар. алогенна трансплантация се развива успешно в много страни, включително и в България.
През 2020 г. се навършват 10 години от съществуването на българската държавна банка за стволови клетки. Тя е част от Клиниката по имунология в Александровска болница.
По официални данни в световен мащаб до момента са замразени над 800 000 дози кръв от пъпна връв и са осъществени повече от 40 000 трансплантации. Информацията за всички дарения се изпраща в Световния регистър за донори на костен мозък и стволови клетки.
"Това е един световен регистър, който в момента е за над 37 млн. души от цял свят. Обществените банки са около 55 от 36 страни. Целта на съществуването на такъв световен регистър е голямото генетично разнообразие на системата, по която се определя съвместимостта между пациента, който ще бъде трансплантиран и съответно донора", допълва проф. Михайлова
За да стане донор, всяка бъдеща майка попълва 3 вида документи – информирано съгласие, декларация с лични данни и кратка медицинска история на двамата родители. Взимането на стволовите клетки става по време на самото раждане от лекарския екип.
За дарението на стволови клетки не са нужни пари, а само желание - да искаш да помогнеш на нуждаещ се.
"Политиката на взимане е различна. Най-често се взима, когато пъпната връв е отрязана, в този случай няма никакъв достъп нито до майка, нито до дете. Всичко е абсолютно стерилно и няма никаква опасност от заразяване. То е все едно се взима кръв за съхраняване за целите на кръвопреливането."
"Категорично мога да кажа, че в последните години хората са доста информирани. Те са наясно, че това е безболезнена и безопасна процедура, както за майката, така и за бебето." Това заяви Валентина Атанасова, която е инженер-биотехнолог в Клиниката по имунология и Публичната банка за стволови клетки.
Взетият материал преминава през серия от изследвания, обработки и експертизи, за да попадне в категория „годен за трансплантация“. На всяка годна проба се прави генетично типизиране за тъканна съвместимост.
"Стволовите клетки изискват специален протокол на стъпаловидно замразяване, за да не загинат шоково по време на замразяването. След като се замразят се прехвърлят в съд за карантина, тъй като тестовете, които се правят допълнително траят повече дни. Градусите на съхранение дългосрочно са между минус 150 градуса до минус 196 градуса, което вече е течната фаза на течния азот. Карантината може да бъде и на минус 150 градуса. Те се съхраняват в този вид години наред, докато не стане необходимо те да бъдат използвани", споделя Атанасова.
Не всички майки могат да бъдат донори и не винаги взетата проба може да бъде използвана. Не се препоръчва взимане на стволови клетки при многоплодна бременност, недоносено бебе или здравословни проблеми на родилката. Количеството на стволови клетки в единицата кръв от пъпна връв често е недостатъчно за лечението на възрастен човек, поради което е необходимо да се трансплантират повече от една проби, взети от различни дарители.
На въпрос каква е годността на тези клетки, професор Михайлова отговаря така: "Единица, която е съхранявана 14 години, е трансплантирана успешно на пациент. Колко години могат да се съхраняват все още не можем да кажем, но както е видно поне 15 години има единици, които могат да бъдат използвани за една реална трансплантация. Има и единица кръв от пъпна връв на 23,5 години, която е дала растеж, което е много важно, не само да са живи клетките, а и да могат да се размножават, но в лабораторни условия. Тоест те не знаят дали тези клетки биха могли да се заселят в костния мозък на пациента."
В България дарените проби са малко над 700, но всяка една е късче надежда.
"Създавайки един живот те могат да спасят друг живот. Бих казала, че ако техният избор е да дарят, нека да се обърнат към нас, ние ще направим всичко възможно даряването да бъде осъществено." Така проф. Михайлова приканва повече родилки да даряват стволови клетки в името на повече трансплантации и спасени животи.
"Желаещите да дарят кръв от пъпна връв през последните години са повече от 1 000, но реално дарилите са 700 до момента. Повечето хора са водени от това, че могат да помогнат на някого, който е болен, да излекува своето заболяване, а те да направят едно добро дело. Ние първо сме благодарни на всички, които вече са го направили, те действително даряват живот 2 пъти. Мисля, че за всеки един човек е важно да има едно добро дело в живота си и защо това да не бъде, когато си раждаш собственото дете", споделя мнението си и Валентина Атанасова.
С увеличаването на броя съхранени проби се увеличава и шансът за подходяща съвместимост за алогенна трансплантация. А с това расте и шансът за повече спасени животи.
Автор: Габриела Андреева
