Средно на 10% от децата не са поставени задължителните имунизации. Тази трайна тенденция се наблюдава за последните седем години, сочи справка на броя имунизирани и обхват в проценти от 2014-а до 2020-а, цитирана от "Монитор".
През годините процентите варират, като за 2014-а най-малко деца получили ваксина срещу Хемофилус инфлуенце тип Б – 82,7%, а през 2020-а само на 84,5% от децата на 12 години е направена реваксинация срещу морбили, паротит и рубеола. Обхватът на БЦЖ ваксината пък е трайно най-висок и за последните 7 години не пада под 95,5%, сочи още справката.
Пандемията като цяло не е повлияла негативно на имунизирането на децата и осигурените зелени коридори при личните лекари във вторник и четвъртък за поставянето на задължителните ваксини са дали резултат. "Не допуснахме срив в имунизационното покритие за нормалния имунизационен календар, дори за две от заболяванията имаме по-добър резултат през тази година, отколкото миналата. Това значи, че общопрактикуващите лекари са си свършили работата. Дори и с известни отлагания заради пандемията после са наваксани и са направени имунизациите на децата”, коментира и главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев.
През 2020-а има увеличение на процента поставени ваксини срещу туберкулоза и пневмококови инфекции спрямо тези през 2019. Миналата година 97% от новородените са получили БЦЖ ваксина, докато през 2019-а те са били 95,5%. Срещу пневмококови инфекции били защитени 90,3% през 2020-а, докато преди две години били имунизирани 89,6%. За миналата година най-осезаем бил спадът на обхвата при първата ваксинация срещу морбили, паротит и рубеола. МПР на 13 месеца имали 88,3% от децата, докато през 2019-а те били 95,1%. При всички останали задължителни ваксини спадът в обхвата през 2020-а е около 1-2%.
До 12% от всички подлежащи на имунизация в детска възраст миналата година се отчитат като неимунизирани в резултат на причини от медицински или немедицински характер. Тяхната ваксинация е отложена поради заболявания през цялата изминала година, които могат да бъдат трайни или временни. Немедицинските причини като отказ от имунизация от страна на родителите са по-редки за неимунизирането на децата. Предстои да бъдат направени и предложения за промяна в Наредба 15, в която регламентират препоръчителни, задължителните и целевите имунизации и реимунизации.
"Поради вероятността да продължим да ползваме ваксината за COVID в малко по-дълъг период е нормално тя да бъде част от препоръчителния имунизационен календар. Нито имаме идеята, нито обмисляме да става задължителна. В календара искаме да включим ваксината за варицела, стига да има осигурено финансиране”, обяснява доц. Кунчев. Според наредбата препоръчителните имунизации и реимунизации се извършват срещу заплащане в Националния имунизационен и консултативен център при Националния център по заразни и паразитни болести, в имунизационните кабинети на РЗИ и в лечебни заведения. Такава е ваксината срещу сезонния грип, която най-често си поставяме при личните лекари, след като предварително сме я закупили от аптека или заплатим на място за такава.
Данните показват, че 7% от лицата над 65-годишна възраст са били ваксинирани срещу сезонния грип през 2020/2021 г. Това се дължи на програмата за превенция на грипа при хората над 65 години, която стартира през 2017/2018 г. Благодарение на нея постепенно процентът се покачва от 2 на старта на кампанията, през 2,2% през 2018/2019, след това 4% през 2019/2020. Така през този сезон се достига най-висока защита на възрастните за последните 20 години. Програмата продължава и следващата година, като целта е 10% от лицата над 65 години да бъдат обхванати.
Повече от 8400 души годишно постъпват в болница с пневмония, причинена от грип, сочи "Натоварване на болнична система при грипните заболявания в България” през сезон 2018/2019 г. и 2019/2020 г. 25% от тях са на лица над 65 години. Доц. Кунчев коментира, че заради интерференцията на другите вируси миналия зимен сезон се е стигнало до безпрецедентна ситуация и е нямало грипна епидемия. Имало е само малък пик през 10-ата седмица. От графиките става ясно, че тогава заболеваемостта на 10 000 население е била малко над 80, докато по време на пика през 2020-а е била 243. Директорът на Националния център по заразни и паразитни болести и председател на Експертно-консултативния съвет по имунизации при министъра на здравеопазването проф. Тодор Кантарджиев пък допълни, че при 2000 изследвани проби на лица със симптоми, характерни за грип А и грип Б, нито една не е била доказана като положителна. Мерките миналата година са довели и до спад в заразните болести. Той посочи, че случаите на коклюш през 2020-а спрямо 2019 са спаднали от 70 на 27. Случаите на морбили от 1235 през 2019 през 2020-а са били 257. На хепатит А пък от 198 до 121.
"Благодарение на мерките се научихме да ползваме дезинфектанти, да спазваме отстояние. От лошите работи има и хубави страни. Дано да запазим навиците и по-нататък, за да запазим това ниско ниво на заразните болести”, коментира доц. Кунчев. За предстоящия грипен сезон от СЗО предлагат 4-валентна ваксина. Тя ще е срещу щама Виктория и Камбоджа от група А, Вашингтон и Пукет. "Това са щамовете, които ще бъдат във ваксината. Тази година те ще бъдат с по-голямо количество антигенно съдържание за възрастните хора”, обясни проф. Кантарджиев.
