В днешното издание на „Видимо и невидимо: Място за мислене“ д-р Деян Кюранов разговаря с политолога проф. Огнян Минчев – преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”.
„Мисля, че живеем в епоха в която ще бъдат все по-активни опитите да се примирят тези две начала - разума, обективизма от една страна и духовното възприятие на света като разширяване на съществуващите граници на модерното мислене, от друга страна. Като това не означава непременно възраждане на клерикализма или на традиционната религия в нейните най-традиционни форми и институции, а означава просто нов тип визии, които се надграждат над това, което имаме като наследство и от просвещението и от модерната епоха и от по-ранните етапи в развитието на човечеството.“, казва проф. Минчев. Още: Красимир Симеонов: Българската азбука е вълшебна, магическа, сакрална (ВИДЕО)
Според политолога причината старото разделение между либерализма и консерватизма да се възроди е, че живеем в епоха на преход, при която не може да не се изострят напреженията между традицията, статуквото или наследството, от една страна и развитието, промяната, понякога промяната на всяка цена, от друга страна. „Когато влезем в дълбочина и на двете понятия, виждаме, че консерватизмът, от една страна, представлява едно наслагване на този тип възгледи и реалности, които отпадат от прогресисткото с течение на времето. Либералното в началото на 19 век е било прогресистко, а днес неолиберализмът и пазарният фундаментализъм са интегрирани в консервативното, а не в либералното преди всичко. Също така много други позиции, включително социалистически, включително левичарски, с течение на времето отпадат от прогресизма като тенденция и се интегрират в консерватизма. От друга страна пък либералното, самото понятие за либерално, е населено с най-различни версии - като тръгнем от класическия либерализъм, от едната страна и като стигнем до опита на този левичарски радикализъм, който днес наблюдаваме в Западния свят, да бъде също така наречен либерализъм, по един или друг начин, с по-голямо или по-малко основание.“
„За да се стигне до тук (агресията на путин срещу Украйна, б.р.) не бива да забравяме няколко неща. Първо, че в продължение на 30 години, хайде путин е от 25, не от 30, има нарастващи доказателства за това, че нещата вървят в тази посока и че те няма как да се променят от гледна точка на еволюция на мисленето и на действието на руската държава. Но Западът по една или друга причина, както европейския така и американския Запад, намираше за по-удобно да си затваря очите пред тези свидетелства и тези знаци и да се опитва да върши нещо, което е много добро като намерение, но се оказа невъзможно - да интегрира русия и нейната държава в този Западен мейнстрийм, който така или иначе има определени характеристики и определени правила на поведение. Това можеше да се случи, между впрочем, ако политически Западът се беше държал по друг начин. Когато говорим за Запада, говорим за този начин на мислене, общо взето либерално и либерално-демократично в по-широкия смисъл на думата, което дори несъзнавано се стреми към споразумяване, към компромис, към някакъв тип договор, към някакъв тип сделка и именно този подход стои в основата на най-големите геополитически провали, които са се случвали с позицията на Запада - като Мюнхенския сговор 1938 г., като толерирането и така и умиротворяването на путинските амбиции спрямо Грузия, спрямо Украйна и т.н., докато не дойде „Чърчиловия“ момент, най-общо казано, при който става едно осъзнаване, че ако ние не се вземем в ръце и не защитим това, което сме, ние рискуваме да изгубим всичко.“ Още: Георги Ангелов: Срещу България, като част от Европейския съюз, се води специална психологическа операция (ВИДЕО)
Целият разговор на д-р Деян Кюранов с Огнян Минчев можете да гледате във видеото.
