Четири законопроекта, които ще регламентират сферата на националната сигурност, бяха приети от Министерския съвет на днешното му заседание (21 ноември).
Законопроектите урегулират управлението на системата за защита на националната сигурност, за Държавна агенция „Разузнаване”, за военното разузнаване и за Националната служба за охрана.
Проектът на закон за управлението на системата за защита на националната сигурност е рамков. Посочени са принципите на функциониране на системата и ролята на институциите, както и задачите и правомощията на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Нов момент е включването в управлението на системата за защита на националната сигурност на правомощието да се осъществява парламентарен и граждански контрол върху разходването на ресурсите за осъществяване на дейностите, механизмите за тяхното управление, разпределението между различните органи и организации.
В проекта на закон за Държавната агенция „Разузнаване” е регламентирана цялостно разузнавателната дейност (с изключение на военноразузнавателната), функциите и дейностите на агенцията, както и основните методи и средства, които ДАР прилага и използва за изпълнение на поставените й задачи. Определен е редът за предоставянето на информация на други държавни органи, организации и лица. Спазен е принципът на председателя на Народното събрание, на президента и на министър-председателя да се предоставя еднаква по обем и съдържание информация. Регламентирано е правото на президента, съгласувано с министър-председателя, да възлага задачи на агенцията и да се запознава с доклада за дейността ѝ преди внасянето му от МС в Народното събрание за приемане.
Третият законопроект предлага правна регламентация на организацията, дейностите, задачите и функционирането на разузнаването във въоръжените сили, както и на статута на неговите служители, правомощията и отговорностите за управлението му. Регламентирано е сътрудничеството с военноразузнавателни органи на други държави и структури в НАТО и ЕС. Общото ръководство на военното разузнаване и контролът върху дейността на Служба „Военна информация” се осъществяват от министъра на отбраната, а върху разузнаването в Българската армия – от началника на отбраната. Изрично е посочено, че на структурите за военно разузнаване не се възлагат задачи от вътрешнополитически характер и че те не събират, обработват и анализират информация от вътрешнополитически характер.
Проектът на закон за НСО предвижда да се запази военният статут на служителите, като основание за това е особеният характер на дейностите, свързан с изпълнение на държавната служба. Общото ръководство на НСО се осъществява от българския президент, който назначава и освобождава началника на службата съгласувано с МС, назначава и освобождава заместник-началниците, утвърждава структурата и числения състав, удостоява офицери с висши офицерски звания. Изброени са длъжностните лица, които имат право на охрана, както и видовете охрана, които се предоставят на територията на страната и извън нея, а също и в мирно и военно време, посочени са дейностите, които съставляват охраната. Охраняваните лица не могат да откажат охрана и са длъжни да се съобразяват с указанията за безопасност, дадени от НСО.
С изготвянето на проектозаконите управляващите твърдят, че ще се преодолее съществуващата празнота в нормативната уредба относно задачите и функционирането на ключови институции в сферата на националната сигурност. Освен това с новите мерки се създава регламентация за парламентарен контрол над разузнавателните служби и НСО, както и законови възможности за участие на гражданите чрез техни организации в политиката за национална сигурност.
Проектите бяха изготвени от работна група с представители на изпълнителната власт и президентската администрация на базата на Стратегията за национална сигурност. Те бяха предложени за обществено обсъждане от септември месец. Предстои разглеждането на законопроектите в Народното събрание.
