Обръщаме се към Вас със загриженост по повод отстраняването от длъжност на председателката на Съюза на съдиите в България (ССБ), наказателния съдия от Софийски градски съд Мирослава Тодорова, от Висшия съдебен съвет (ВСС) на 12 юли 2012 г., пише в Отворено писмо на неправителствени организации.
То е адресирано до Европейската Комисия, Комисаря по правата на човека на Съвета на Европа, Комисията по правни въпроси и права на човека на ПАСЕ,Специалния докладчик за независимостта на съдиите и адвокатите, Европейската асоциация на съдиите, Международната комисия на юристите, Хюман Райтс Уоч от български организации.
"Това за нас е един тревожен прецедент на упражняване на произволна репресия срещу съдия и общественик-реформатор заради нейните критики срещу недопустимата намеса на изпълнителната власт в работата на съдебната и лошото управление на системата на правосъдие в България.
Дисциплинарното производство срещу съдия Тодорова, което приключи с най-тежкото наказание, което може да бъде наложено на съдия, бе образувано от петима членове на ВСС. Така ВСС изигра ролята на прокурор и на съд в това производство, което се проведе при затворени врати. Нещо повече, съдия Тодорова не бе нито уведомена, нито изслушана лично; тя гледаше дела в своя съд по това време. Формалните мотиви за уволнението е забавянето на написването на мотивите по три дела, гледани от нея преди 7-8 години. В единия от тези случаи е произнесена оправдателна присъда, която е потвърдена на апелативна инстанция. Според съдия Тодорова от ненаписването на мотивите по другите дела процесуалното положение на подсъдимите не е било утежнено.
Уволнявайки съдия Тодорова, ВСС не взе предвид редица системни проблеми на българската система на правораздаване, за нерешаването на които отговорност носят всички държавни власти и най-вече самият съвет. Наред с другите, те включват недоброто ресурсно осигуряване на администрирането на правораздаването и неравномерното разпределение на делата по различните съдилища и сред различни съдии в страната. Има съдии, на които се разпределят много малко дела, има и такива, които гледат прекомерно много, далеч отвъд техния обективен персонален капацитет. Софийски градски съд, в който работи съдия Тодорова, е сред най-натоварените в България, а самата тя – един от най-натоварените съдии в този съд. През 2009 г. на нея са били разпределени 250 дела, с повече от 100 дела над средния брой, възложени на съдиите от този съд. През 2010 г. тя е получила 218 дела, а през 2011 г. – 309 дела, най-голям брой в сравнение с всички други нейни колеги от наказателното отделение на Софийски градски съд. Независимо от това непосилно бреме, съдия Тодорова се справя с работата си. Досега тя има отменена само една присъда на апелативна инстанция, а нейните качества на професионалист са подобаващо оценени с привличането ѝ като преподавател в Националния институт на правосъдието, както и с избирането ѝ за председател на Съюза на съдиите в България, организация, в която членуват близо 1000 съдии. След уволнението на съдия Тодорова 51 съдии от ВКС в свой публичен протест я окачествяват като "безспорен професионалист".
ВСС се опитва да оправдае своята репресивна мярка със сериозен проблем на българската система на правораздаване – прекомерната продължителност на наказателните и на гражданските производства. Този структурен проблем на системата предизвика многобройни осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, включително две пилотни решения от май 2011 г. – Димитров и Хамънов срещу България и Фингер срещу България. С тази наказателна мярка обаче ВСС се насочва преднамерено върху едно лице, като изцяло игнорира важната, обективната страна на проблема със свръхнатовареността на съдиите.
За повече от четири години от своя мандат ВСС, както впрочем и българското правителство, не прояви никаква заинтересуваност от изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека, които наред с прекомерната продължителност разкриват и други структурни дефекти на администрацията на правосъдието в България. От началото на мандата на ВСС броят на решенията на Съда, които се наблюдават от Комитета на министрите на Съвета на Европа за изпълнение, се утрои, като понастоящем Комитетът наблюдава като неизпълнени 373 решения на Съда. Някои от тези решения са произнесени още през 2000 г.
Загърбвайки реформата на българското правосъдие, на практика ВСС и правителството от години поставят съдиите в натоварените съдилища на България в ролята на нарушители на формалните срокове поради обективна невъзможност да се справят с непосилното бреме на делата, а сега селективно използват това срещу емблематични техни представители, за да контролират всички чрез страх от налагане на произволни дисциплинарни мерки.
Дисциплинарната практика на ВСС показва съществен функционален проблем. Липсват каквито и да било управленски практики за подпомагане на съдиите за справяне с натовареността и повишаване на квалификацията им, като вниманието на членовете на съвета се изчерпва с разкриване на нарушението, повдигане на обвинение и наказване на магистрата, който не се е справил с натоварването. В конкретния случай обаче подходът на ВСС към съдия Тодорова е селективен, защото в последните две години множество медийни публикации за забавено изготвяне на съдебни актове бяха оставени от ВСС без последствия. В споменатата позиция на съдиите от ВКС за несъгласие с уволнението на съдия Тодорова се казва "Ежедневната ни практика ни сблъсква с многобройни случаи на неспазени процесуални срокове, които не са получили дисциплинарна санкция".
Съдия Тодорова и оглавяваният от нея Съюз на съдиите в България от години са изявени критици на намесата на изпълнителната власт в работата на съдебната и на лошото управление на българската система на правосъдие. Още от началото на своя мандат през 2009 г. видни представители на настоящото правителство започнаха системни атаки срещу съда. Това се отнася преди всичко за вицепремиера и министър на вътрешните работи, Цветан Цветанов, който нееднократно обвиняваше отделни съдии и съдебната система като цяло за неблагополучията на полицията в борбата срещу организираната престъпност. Много от неговите изказвания, макар и във вид на общи оценки, бяха направени по конкретни поводи, например, след отказ на съдия да определи мярка за неотклонение "задържане под стража" на задържан от полицията.
През февруари 2010 г. Цветанов заплаши съдиите с полицейски разработки, от които по негови думи "ще падат зъби", а през юли 2011 г. обяви, че ще кръщава полицейски акции на собствените имена на съдии. ССБ на няколко пъти реагира остро срещу заявленията на министър Цветанов, като изрази загриженост за нарушаването на презумпцията за невинност на обвиняемите, както и срещу произволните му атаки срещу съдебната власт. През юли 2010 г. съюзът се обърна към съдиите в България с настояване да изразят загриженост за "трудните и враждебни условия", при които те работят и за непрекъснатите атаки на представители на изпълнителната власт срещу съдебната.
Подронването на независимостта на съдебната власт в България в резултат от нелегитимна намеса на изпълнителната стана обект на загриженост на редица международни органи. Само през 2011 г. подобна загриженост изразиха Комитетът по правата на човека на ООН в своите забележки и препоръки от август, Европейската асоциация на съдиите през април и специалният докладчик на ООН по независимостта на съдиите и адвокатите, г-жа Габриела Кнаул, през май.
Реакциите на ССБ, както и на други организации, срещу подронването на независимостта на съдебната власт обаче не възпряха министър Цветанов. През януари тази година той обвини лично съдия Тодорова, че толерира организираната престъпност. Тя, на свой ред, заведе дело за клевета срещу него, което се гледа и не е приключило към момента.
В дебатите по повод атаките на изпълнителната власт срещу съдебната ВСС нито веднъж не застана на страната на атакуваните съдии и не порица действията на вицепремиера. Напротив, с редица свои актове ВСС прояви отиващо далеч отвъд етическите стандарти угодничество спрямо правителството. Още от началото на мандата на последното той започна да назначава близки до вицепремиера Цветанов магистрати на ръководни постове в съдебната система.
В някои случаи това ставаше открито, а в други – чрез използване на подставени лобисти. В писмо до ВСС от септември 2009 г. ССБ изрази загриженост за безпринципното кадруване в съдебната система чрез нелегитимни средства. Кулминация на този подход бе назначаването от ВСС през май 2011 г. на семейна приятелка на министър Цветанов за ръководител на най-големия съд в България – Софийски градски съд. В конкурса участваха други трима кандидати за поста със значително по-богат съдийски опит и квалификация, но бяха отхвърлени. В знак на протест двама членове на ВСС, уважавани съдии, подадоха оставки. На свой ред ССБ поиска оставката на целия ВСС. Отговорът на последния бе образуване на дисциплинарни производства срещу председателката на съюза, които в края на краищата доведоха до нейното отстраняване от длъжност.
Уволнението от ВСС на съдия Тодорова стана в момент, когато се провеждат събранията на съдиите от цялата страна, на които те трябва да изберат делегати за избор на магистратската квота в новия ВСС, както и да номинират кандидати за негови членове. Изборът на нов ВСС се предполага да стане през есента на тази година. От тази гледна точка, уволнението демонстрира ясна цел – да сплаши съдиите и да ги подтикне към избор на угодни на правителството хора или поне към пасивност.
Безпрецедентният акт на ВСС предизвика сериозна загриженост в магистратската и в правозащитната общност в България. Той бе публично заклеймен от редица неправителствени организации, както и от съдии от цялата страна. Протестни декларации направиха също Асоциацията на прокурорите, Висшият адвокатски съвет, Софийският адвокатски съвет и други. На 13 юли повече от 200 съдии и граждани от цялата страна излязоха на публичен протест пред сградата на ВСС. Това бе първият публичен протест на съдии в историята на България.
Уважаеми дами и господа, Обръщаме се към Вас, за да предизвикаме Вашата загриженост спрямо поредната политическа атака над независимостта на съда в България. Уволнението на съдия Тодорова е очевиден опит да се заглуши критичния глас на съдиите в тяхното отстояване на собствената им независимост. То е недопустимо посегателство срещу върховенството на закона, както и, в края на краищата, срещу защитата на правата и интересите на българските граждани", завършва писмото, подписано от Асоциацията за европейска интеграция и права ва човека, Български адвокати за правата на човека, Български институт за правни инициативи, Български хелзинкски комитет, Институт за развитие на публичната среда, Програма за развитие на съдебната система, Риск Монитор, Център за изследване на демокрацията, Център за либерални стратегии и Център за нестопански организации – Разград.
Редактор: Георги Иванов
