Връчването на Нобеловата награда за мир на ЕС не беше прието еднозначно. Но ЕС, който не преживява най-добрите си времена, получи нов стимул да преодолее сегашните трудности.
Европейският съюз се намира на този етап на своето развитие, когато остро се нуждае от поощрение и получи Нобелова награда за мир. Решението наградата да бъде връчена на европейския блок, както и редица от предишните решения, бе прието нееднозначно.
Има мнения, че Европейският съюз прави твърде малко за защитата на правата на човека по целия свят. Други обвиняват Евросъюза за това, че все още не е успял да стане реален център на сила, притежаващ военна мощ. Има опасения, че Брюксел е съвсем близо до това да се превърне в бюрократично чудовище, което ограничава свободата и пречи на пазарната икономика.
Има такива, които критикуват Европейския съюз за това, че той иска да принесе в жертва на божеството, наречено неолиберализъм, всички постижения на социалната държава. Всички тези противоречия са в основата на критиките към реално съществуващия Европейски съюз и доведоха до най-сериозната криза на легитимността в процеса на европейската интеграция от момента на нейното начало през 50-те години на миналия век.
Никой от европейците, с изключение на британците, които винаги са залагали на особени отношения със САЩ, не вярва сериозно, че самостоятелно, разчитайки единствено на собствените си сили, а не заедно, може да се справи с глобалните предизвикателства – не само икономически, но и политически. Дискусията около Европа, подгрявана от разгорялата се криза, не е свързана с въпроса нужна ли е интеграцията, а каква трябва да бъде тя.
Миналото на Европейския съюз – неговият вчерашен и завчерашен ден, не беше по-добро, а по-лошо от настоящето, и за това напомня тази награда.
Франкфуртер алгемайне цайтунг
