"Имал съм много време, повече от трийсет години вече, за да си мисля как се познава дали си на власт. Преди това бях твърде млад, за да различавам младостта и хормоните от суетата и силата от властта.
Имаш прекрасни деца, винаги си го знаел. Но изведнъж разбираш, че и другите са го прозрели. Казват ти го непрекъснато и са искрени. Искат да направят живота на децата ти още по-прекрасен. Предлагат ти да им помогнат да учат в чужбина, където им е мястото, или да ги назначат на престижна работа веднага. Искат ги за снахи и зетьове, канят ги за водещи в телевизии и шоута. Радват им се до сълзи – ще ги изядат от любов. Значи си на власт", пише поетът Николай Милчев във Фейсбук.
"Всеки човек има трудности в живота. Мъчи се за нещо, напряга се, бори се. Но идва момент, в който хармонията побеждава и нещата тръгват най-после по мед и масло. Полагало ти се е да си на върха, трябвало е да си там – там си. Трябвало е да станеш богат – станал си. Ти заслужаваш този връх и тези пари, защото се раздаваш денонощно за благото на другите – значи си на власт.
Почват да се радват на всяка твоя дума, да прегръщат всяко твое предложение и да тичат със сто километра в час, за да го превърнат в дело – значи си на власт.
Обичаш да ходиш небрежно облечен – ама разбира се, това е твоята естественост, твоят чар – значи си на власт.
Ходиш само с костюми и строго официално – няма по-добро от класиката и стила, това ти шепнат – значи си на власт.
Разбираш колко си необходим за страната си, за пътищата, горите и реките, за Слънцето и Луната над родината, защото освен теб друг не показват по телевизията. Защото всички тебе са чакали и е чудо, че преди теб изобщо е имало Слънце, Луна, море и Балкан. На власт си и още как.
Почват да ти правят подаръци – пари, злато, кучета, пушки, пищови, самолети, ракети, звезди и съзвездия, острови, къщи и имения и какво ли не. Но го правят само защото сърцето им прелива от любов към тебе и защото такива като теб нито са виждали, нито ще видят – значи си на власт. Нещо повече – властта е в теб.
И почваш да говориш с царе, папи и патриарси, с генерални секретари, президенти, футболисти и обикновени овчари, с горски стражари, с хубавици и с девици. И всички те – по целия свят, разбират езика ти,нищо, че не можеш да кажеш даже ер голям. Значи си на власт.
Властта е радост, меко трептене, красота, безметежност, но лична, лична и само лична.
И когато един ден все пак телефонът ти спре да звъни по хиляда пъти, не си вече на власт.
Когато протегнеш ръце, за да си вземеш нещо, и няма кой да целуне тези ръце – не си вече на власт.
Ако кажеш нещо и не чуеш ехото на думите си – не си вече на власт.
Ако не чуваш ръкопляскания и овации, а чуваш тишина – не си вече на власт.
Ако случайно мернеш по телевизията друга физиономия – не си вече на власт.
Ако спрат да те харесват жени, банкери, профсъюзи, животни, растения и началници от всякакъв калибър – не си вече на власт.
И ако, не дай си боже, забележат, че си напълнял и си загубил спортен блясък – значи не си на власт.
Не си на власт, защото нямаш власт над времето и нямаш власт над хорските очи и уста, които възвисяват и принизяват. Нямаш власт над собствената си глупост, суета и тленност."
