100 дни след началото на управлението на едно правителство се гледа какво е направено и какво трябва да се направи. Какво имаме на този етап освен програма за управление.
В социалната сфера има увеличаване на минималната работна заплата. Имаме няколко скандала, свързани с пенсионните фондове, имаме неустойчив социален диалог – едни участват, други се чудат да участват ли или не. Въобще – нормална социална политика за първите 100 дни.
Какво нямаме – нямаме заявена визия за някои от най-важните проблеми, които стоят пред пазара на труда. Не е представена визия за промяната на трудовото ни законодателство, там нещата са много закъснели. Необходима е много сериозна и много бърза промяна в сферата на трудовото законодателство, за да се отчетат спецификите на дребните, малките и средни предприятия. Сега всъщност законодателството е едно и за "Лукойл", и за кварталната баничарница. Другото, което липсва е нова схема за това как ще повишаваме капацитета на работната сила, нямаме политика по доходите. Ние не знаем защо минималната работна заплата се увеличава с по 20, 30 или 40 лв. Липсва ни модел – това е нещо, което трябва час по-скоро да бъде направено.
В рамките на новата политика по доходите ни трябва много сериозна връзка между квалификацията на хората и цената на техния труд – само така ще мотивираме хората да повишават квалификацията си, да бъдат конкурентоспособност. Следващото нещо, което трябва да се направи, е да адаптираме и трудовото законодателство, и условията на труд към един феномен, който България ще го има в следващите 30 години – това е непрекъснатото нарастване на дела на възрастните работници. Поради застаряването на нацията, поради увеличаването на пенсионната възраст трябва да имаме законодателството, което трябва да е адекватно на възможностите на възрастните работници.
Най-горещият въпрос е развитието на пенсионния модел – нещо, което настоящият социален министър сигурно ще предаде на следващия, въпреки, че твърди, че ще го направи той. Илюзия е да мисли, че за следващите 20-30 дена, до края на март може да има трайни решения. Това не е възможно. Дискусията ще продължава години, докато се намерят верните решения.
Грешка е да правим политика за млади и за стари. Ние трябва да правим законодателство, а това дали ще им дадем 10 лв. повече или по-малко, това не решава проблема. На едно младо семейство големият проблем не е толкова размерът на детските, колкото възможността младата майка да си запази квалификацията. Сега сме в ситуацията да караме майката да избира или детето, или аз – ако остана с детето, край с моята кариера, край с квалификацията. Ако искам да се развивам кариерно, да израствам, това означава да не се грижа за детето. Ето това е проблем – но не само на социалното министерство. Трябва да се направи от министерството на труда и Министерството на образованието, за да бъдат създадени възможности младите майки да могат да си поддържат квалификацията дори когато си гледат децата. Това може да се направи по няколко начина. Може да се върнем към програма, която имахме, но не развихме – да се даде възможност на хора, които са безработни и са обучени да се грижат за деца, да гледат такива деца в къщите на децата, през което време майките да си поддържат квалификацията и да са на работа. По този начин всъщност правим две добрини – майката се връща на работа, а безработната жена, което ще гледа децата, получава работа. Другият начин е да се изработят механизми и инструменти за поддържане на квалификацията на майката дистанционно, докато е вкъщи и си гледа детето.
Справедливостта изисква да признаем, че на министър Ивайло Калфин ще му трябва много повече време, отколкото на хора, които са били в системата. Когато идва нов ръководител извън системата, му трябва повече време. Така че е необходимо да му бъдат дадени едни още 100 дни, за да може да изпише своята стратегия и своите приоритети.
