Нечувана история за Титаник от Луиз Патън

Дори и век след трагичните събития от 1912 г. те все още влияят върху настоящето на фамилия Куентънс. Единственият начин да се освободи от призраците на миналото е да се разкрие истината…

Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"

Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини

Еди Куентънс е различна от семейството си на преуспели банкери. През годините семейната банка е успяла да се утвърди като предпочитан избор за богати аристократи и индустриалци.

Еди няма друг избор освен да се отдаде на фамилния бизнес – работа, която й се струва прекалено отегчителна. Но младата жена попада на неочаквани разкрития. Оказва се, че нейният дядо е сред оцелелите на Титаник и именно по време на трагедията се е сдобил с голямо богатство.

Твърдо решена да разплете мистерията на семейната тайна, тя се оказва в опасност. Младата жена трябва да приеме, че зад фамилия Куентънс не стоят чест и благородство. На кого да вярва - на своя брат близнак, на родителите си или на чичо си?

Още: След проверки на БАБХ: Затвориха заведения в популярни курорти

Още: Шоколадови изделия с грешни етикети: Опасни ли са за децата?

Луиз Патън е родена през 1954 година във Великобритания. Учи в девическа гимназия и завършва Оксфордския университет. През 1978 се омъжва за Джон Патън, представител на Консервативната политическа партия.

Авторката е внучка на заместник-капитана на Титаник Чарлс Лайтолър. Тя е една от малкото жени, заемащи управляваща позиция в британския бизнес.

Това е втората й книга, в която разкрива шокиращи факти около трагедията и твърди, че злополучният край на „непотопимия” кораб далеч не е просто нещастна случайност.

Истината за потъването на Титаник - интервю за вестник Telegraph

Още: Най-важните новини за деня: 21 декември 2024 г.

Още: Прогноза за времето - 22 декември 2024 г. (неделя)

Луис Патън, чийто дядо е единственият оцелял командващ, разкрива истината около трагедията.

Всяко семейство има своите мрачни тайни, но обикновено те не касаят другите. Не е така обаче в случая на Луис Патън, която е водеща бизнес дама и успешен автор на криминални романи.

През шейсетте, когато Луис е била все още тийнейджър, баба й разказва семейната тайна, което от една страна срива авторитета на починалия й дядо, обявен за герой, а от друга може да промени история, разкривайки истината около една от най-големите човешки трагедии – потъването на Титаник през април 1912, когато губят живота си 1517 души.

Последиците от разкритията до известна степен обясняват защо Патън мълчи в продължение на повече от четиридесет години. Накрая решава да сподели със съпруга си и как реагира той? „Мисля, че каза „Слава Богу”. Сега 56-годишната Патън решава да изясни историята и пред света, публикувайки новата си книга "Леден блясък".

- Наистина ли смятате, че има какво ново да се каже 100 години след потъването на Титаник?

- Дядо ми е бил втори командващ на кораба. Бил е в каютата си, когато са се одарили в айсберга. По-късно е отказал да се качи на спасителна лодка и оцеляването му е щастлива случайност. Скача от потъващия кораб и първо е засмукан от водовъртежа, но после е изтласкан на повърхността от взривна вълна във водата. Намерен е от случайно минаваща спасителна лодка.

В качеството си на оцелял офицер е бил включен и в двете разследвания на инцидента. Питали са го дали е провел някакви разговори с другите командващи след сблъсъка. С други думи, разпитвали са го дали има представа какво точно се е случило. И двата пъти той е казала, че не знае, но е излъгал.

- Какво е знаел, а не е казал?

- След сблъсъка дядо ми слязъл в каютата на капитана, за да получи нареждания за използване на огнестрелно оръжие при евентуални безредици по време на евакуацията в спасителните лодки. Тогава му е обяснено какво се е случило: управляващият Титаник е изпаднал в паника при получаването на сигнала за наближаваща опасност и е поел по грешен курс.

Първоначално това обяснение звучи абсурдно, но представете си вие да управлявате най-скъпия лайнер в света по време на първото му пътуване. Напълно нормално е да се получи такава „ученическа” грешка в следствие от огромното напрежение.

Титаник е бил конструиран по времето, когато светът е преминавал от ветроходи към параходи. Дядо ми, както и другите от екипажа на кораба, са се обучавали на ветроходи. При тези кораби системата за управление е специфична – рулът трябва да бъде навит в обратната на желана посока (ако искаш за завиеш наляво, навиваш надясно). Сега звучи нелепо, но тогава е било така.

От друга страна, параходите са имали съвсем различна система за управление - като тази, която е използвана днес за автомобилите. Навиваш в посоката, в която искаш да отидеш. Още по-объркващо става, защото въпреки че Титаник е бил параход, системата му е била като на ветроход.

И когато се дава команда за променяне на курса, Хитчинс (мъжът зад рула) се паникьосва и обърква посоките. Разполагали са само с четири минути, за да променят посоката, и когато капитан Мърдок вижда грешката, прави всичко възможно да я поправи, но се оказва прекалено късно.

Титаник се е ударил в най-уязвимото си място. Екипажът е определил за колко време ще потъне. Но Исмей не е бил съгласен огромната инвестиция да стои насред океана, чакайки помощ и потъвайки бавно. Не е добра реклама! Затова дава заповед „Пълен напред”. Титаник е бил смятан за непотопим.

- Но защо баба ви не е проговорила след смъртта на съпруга си през 1952?

- Страхуваше се да не замени героичния му образ с такъв на лъжец. А майка ми, която също знаеше тайната, се чувстваше много неловко от това, че и аз знам. Тя се прекланяше пред дядо ми.

- Защо проговаряте сега?

- Всички други са мъртви. Въпреки че още чувам гласа на майка ми, която повтаря, че баща й трябва да бъде запомнен като герой.

- Това е история, която повечето писатели биха използвали веднага, превръщайки я в документалистика или мемоар. Защо я разказвате в роман?

- Защото аз пиша криминални книги. Имах идея да напиша трилър за семейство банкери с ужасна тайна, които са свързани с корабостроенето. Внезапно се сетих, че самата аз имам такава тайна и пак става дума за кораби.

- След всички тези години на мълчание, това вид пречистване ли е?

- Не, не съвсем. След като започнах да мисля на тази тема, почувствах, че го дължа на света. Ако утре умра, тайната умира с мен.

Цена: 15 лв.

Превод: Цветана Генчева