"Не искам всяка година да ходя на интервю, за да кандидатствам за асистент на детето ми.
Не искам на това интервю да ми се задават въпроси от сорта на “Какво точно ви ТЕЖИ в отглеждането на дъщеря ви?”
Не искам да ходя три пъти годишно на обучения, на които общински служител часове наред ни чете от листове някакви неразбираеми неща за това как да се грижа за дъщеря си!
Не искам майки като мен да получават работно облекло от общината, за да си гледат децата! Вие, общински и държавни служители, не трябва да се подигравате с нас, като ни давате калцуни, престилки медицински и сабо, за да обгрижваме децата си!!! Това е извращение.
Не искам да получавам заплата от 230 лв като личен асистент на дъщеря си!
Не искам да попълвам дневник всеки ден, в който да описвам какво правя за отпуснатите ми като асистент 4 часа дневно с детето си. Например: „От 8 до 9 я обличах, ресах, сервирах, отсервирах, избърсах и задника!“ Без извинение! Не искам да нося този дневник в общината всеки месец.
Не искам да пия успокоителни преди да отида в Социалните служби! Защото ме сриват психически, защото ми крещят, защото чукат на глава, когато гледат Бубка, защото ме връщат за всевъзможни глупости, ей така, за да спестят някой лев на държавата, понеже се надяват, че няма да се върна и ще се откажа".
Това е само част от писмото на Валентина Георгиева Христова, което беше публикувано в сайта "Майко Мила". В него г-жа Христова описва безумните препятствия, които създава българската държава пред нормалната грижа за децата с увреждания.
Днес, 14 септември, от 11:00 часа предстои протест пред Народното събрание на родители на деца с увреждания. След като стана ясно, че протест ще има, министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова обяви, че има предложение за увеличение на помощите за деца с увреждания - за децата, които са с над 90% увреждане обща социална помощ от 930 лв. на месец, за децата между 50% и 70% 450 лв. и за децата с под 50% увреждане – 350 лв.
