До 2020 година българските митници трябва да са въвели пълно електронно управление на процесите. Това става ясно от проекта на Секторна стратегия за развитие на електронното управление в Агенция “Митници” – “е-Митници” 2014-2020 г., който е публикуван за обществено обсъждане, предаде БГНЕС.
Въвеждането на цялостна електронизация на митниците произтича от глобалната реформа в областта на Митническия съюз на ЕС. “Това е втората глобална и революционна реформа в европейското митническо законодателство, след обединяването през 90-те години на множеството от регламенти в митническата област в кодифицирано митническо законодателство на Съюза”, става ясно от Секторната стратегия.
“Най-същественото и революционното обаче е, че Митническият кодекс на Съюза налага прилагане на правния принцип, а именно всички митнически и търговски операции да се обработват по електронен път и че във всяка една държава членка, чрез информационните и комуникационни системи за митническите операции да се предлагат еднакви улеснения на икономическите оператори”, пишат авторите на документацията.
Въвеждането на “е-Митници” ще се реализира с финансови средства от европейската програма “Добро управление”, държавен бюджет и целеви субсидии, като за целта ще бъдат разходвани десетки милиона лева. Очакванията са първите средства над 10 млн. лв. да започнат да се усвояват още от декември 2016 г.
През 2017-2018 г. ще се усвоят 7,5 млн. лв. за “изграждане на резервиращ център за гарантиране непрекъсваемостта на специализираните системи; Използване на услуги предоставяни от държавната и ЕС „облачна“ инфраструктура на национално и европейско ниво”. Други 7,6 млн. ще бъдат платени например за “осигуряване на хардуерни и комуникационни ресурси за специализираните информационни системи”.
Очакванията са въвеждането на е-Митници в целия ЕС, което трябва да се случи най-късно до края на 2020 г. ще доведе до:
улесняване на процедурите по вноса и износа; намаляване на разходите по привеждане в съответствие и административните разходи, както и да съкращаване на времето за освобождаване на стоките; координиране на общ подход при контрола на стоките; осигуряване на правилното събиране на всички необходими мита и други такси; осигуряване на бързо предоставяне и получаване на релевантна информация относно веригите на доставка, използвани в международното движение на стоки; осигуряване на непрекъснат поток на данни между органите на държавите износителки и държавите вносителки, както и между митническите органи и икономическите оператори, като дават възможност въведените в системата данни да се използват отново.