Отиващата си 2020 година едва ли ще бъде запомнена с много добро що се отнася от света. Но именно във времена на криза се вижда кой колко струва – това е житейски постулат, доказван многократно откакто свят светува.
В следващите редове Actualno.com ще си спомни за тази година с материалите, които редакцията най-много харесва. Изборът е субективен – според това какво смятаме за най-важно и обществено значимо, според това колко емоционално ни е засегнала темата и историята. А подредбата – и тя е субективна, не класация, като авторът на всеки материал можете да намерите под самата статия, там където пише кой е редактор. И така:
ЛЪЖЕ ЛИ ДЪРЖАВАТА ОТНОСНО СИГНАЛИ ЗА РАК НА КОЖАТА ЗАРАДИ ЛЕКАРСТВА СРЕЩУ ХИПЕРТОНИЯ?
Става въпрос за препарати от клас "сартани". През тази година Actualno.com посвети на темата 18 материала – смеем да твърдим, че нито една друга сериозна медия не обърна никакво внимание на това. А в случая говорим за тема, която пряко касае живота на милиони по света и на хиляди в България – минимум. Нашето лично мнение е, че по тази тема има твърде много мълчание точно там, откъдето следва да има ясни отговори! Всички материали за сартаите можете да прочетете ТУК!
КАК НАЙ-ГОЛЯМАТА БЕЛОДРОБНА БОЛНИЦА НА БЪЛГАРИЯ БЕШЕ СЪСИПАНА (ВИДЕО)
Тази история започва през далечната 1935 година, когато по искане на цар Борис III Висшият медицински съвет назначава комисия за търсене на подходящо място за изграждане на нов санаториум за лечение на туберкулоза. А как завършва – не по холивудски, по български е!
13-ГОДИШНА БЪЛГАРКА С 2 КНИГИ ЗА МАТЕМАТИЧЕСКИ ТРИКОВЕ (ВИДЕО)
По български може и да е като по холивудски – но хубавото от холивудстването. Сара Илиева е пример как може – просто може! Една от най-хубавите истории на 2020 година – история, която вдъхновява!
УМИРАШ, А ЧАСТНА ЛИНЕЙКА НЕ МОЖЕ ДА ТЕ ЗАКАРА ДО БОЛНИЦАТА – ЗАЩО? (ВИДЕО)
Българската здравна действителност – един от многото примери за неуредици, тръгващи от главата към опашката. В случая – отказът от нормативна уредба. Зад кулисите на тази история сме убедени, че основният въпрос отново е нечий интерес!
ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ В НАСТОЯЩАТА МУ ФОРМА ИЗГЛЕЖДА ВОДИ ДО ГОЛЕМИ ПРОБЛЕМИ ЗА ДЕЦАТА
Въпреки че целият втори срок на изминалата учебна година премина под формата на дистанционното обучение, не всички се оказаха подготвени за нея. Преди учителите подбираха платформа за онлайн обучение според предпочитанията си, а сега за всички е избран вариантът MS Teams и онези, които не са работили с него, имат нужда от време да свикнат. Така почти седмица след обявеното начало на ДО за гимназистите нещата все още се стиковат. По свидетелства на потребители - учители и родители, това е най-лошият вариант от съществуващите платформи. По време на ДО през миналата учебна година повечето ползваха Zoom или Google classroom, които позволяват както обхват на всички ученици, които са на линия, така и по-добро качество на връзката. Освен това MS Teams e най-малко интуитивната програма, създавайки трудности на по-възрастните учители и тези, които не са на "ти" с технологията. Проучване на Института за изследване на образованието отбелязва, че "въпреки значителната свобода на избор, която им беше предоставена, за 48% от училищата водещ фактор при избора на платформи са били препоръките на МОН", т.е. MS Teams.
Онези хора, които търсят смисъла във всекидневните си нужди, може би трябва да чуят онова, което им казва премиерът в момента, обръщайки на 180 градуса своята политическа реторика. Казва им, че не е страшно, че е преодолимо, възстановимо. Този тип хора преработват кризата от днес за утре, те са отишли до аптеката за азитромицин, всичко зависи от това дали са го намерили или не. Преработват пандемията с технически въпроси - кога ще свърши, колко са заразените, ще бъда ли от тях. Но ако сведем ставащото единствено до тези въпроси, се обезценяваме.
Онези, които съзират своя смисъл отвъд утрешния ден (давам си сметка, че са малко), не се нуждаят от отговори, а от въпроси. И основният въпрос за тях е: епидемии винаги са се случвали, има такава и в момента. Но какво от това? Какво ни дава това на нас, мислещите хора? Може би ни дава основание да бъдем живи, да се борим? А може ли човек да остане затворен, в рамките на жилището, но не само него, в рамките на една реалност, която постепенно се прехвърля към телефона, във виртуалния свят, без възможността да пътува в други държави, да среща жива различност? Това ли е светът, за който мечтаеш? Голяма трагедия е, че много, много малко хора преработват кризата с тези въпроси. А те са двигателите на прогреса - винаги са били. В единия случай свеждаш своето съществуване до въпроса как да оцелея утре и отговорът е: заключи се. В другия се питаш: защо.
