Общо 447,75 хектара земеделска земя са били засегнати от наводнението в землищата на карловските села и съседните райони. До момента към общинските служби по земеделие са били подадени общо 71 заявления за помощ за преодоляване на последствията от пороите. Седем от подадените заявления са за загинали селскостопански животни. Това съобщи служебният министър на земеделието Явор Гечев. Заедно с колегата си Александър Пулев той взе участие в конференция за интелигентно земеделие #AGRO 4.0 "Поглед в бъдещето". Домакин на събитието бе хотел DoubleTree by Hilton в Пловдив.
„Това са заявленията, които са по служба „Земеделие“, т.е. инструментите, които имаме. Те касаят пропаднали площи и унищожени животни и са различни от тези, които се подават към съответните кметове на общини и към Междуведомствената комисия по бедствия и аварии“, допълни Явор Гечев, като уточни, че информацията за засегнатите площи е от днес.
„До около 10 дни Стратегическият план за развитие на земеделието ще бъде предаден в Брюксел“, каза още министърът. От документа зависи подпомагането с евросредства чрез директни плащания и съинвестиране в агропроекти в периода 2023-2027 година.
На вчерашния Съвет на министрите на земеделието от общността е постигнато съгласие помощта за земеделските производители заради войната в Украйна да продължи поне до средата на 2023 година. Гечев припомни, че вчера земеделските производители в страната са получили основният пакет средства от тази помощ. „В България предстои до края на годината да бъдат разпределени по това перо около 60 милиона лева. От тях около 50 милиона лева са по Програмата за развитие на селските райони и средствата са предвидени за земеделие“, добави министър Гечев. Той благодари на администрацията за бързата работа. „Само за две седмици бяха приети 37 500 заявления по украинската помощ“, заяви Явор Гечев.
Преди дни България поиска отваряне на кризисния фонд на ЕС заради големите количества слънчоглед от Украйна, които влизат в нашата страна. „На практика половината украински слънчоглед, който е изнесен в Европа, е влезнал в България“, уточни той. Министър Гечев е поискал допълнително внимание от страна на Брюксел към износа на зърно за Евросъюза. „Нямаме информация какво от това е разгледано, за съжаление ще трябва да чакаме какво ще реши Еврокомисията“, каза още Явор Гечев.
Относно чистотата на пробите на зърното, внос от Украйна, той увери, че контролът е на ниво. „Казвам ви истината такава, каквато е, защото истината няма цвят. Проби се взимат постоянно, има една, която е негативна и са взети мерки на база на тези резултати. Мога смело да кажа, че пробите работят. Тоест, българските потребители могат да са сигурни, че няма да допуснем нещо на пазара, което не отговаря на европейските изисквания“, увери земеделският министър.
Гечев призна, че има забавяне в изработката на пробите. „Нивото на контрол в държавата е такова, каквото го заварваме. Пробите се пращат в частни лаборатории и се чакат оттам резултати. За ГМО всички проби са отрицателни, за тежки метали – също. За остатъчни пестициди трудно могат да се хванат за реколта от миналата година, но ние сме длъжни да ги правим”, категоричен бе той.
На провеждащата се в Пловдив конференция за интелигентно земеделие Явор Гечев посочи, че Министерството на земеделието трябва да изгради информационна система, която да интегрира използваните досега бази данни в сектора. По време на #AGRO 4.0 се обсъждат европейските и национални политики за цифрово земеделие 2021-2027 г., възможностите за финансиране на цифровата трансформация на агросектора и селските райони. Във фокуса на конференцията е решаването на настоящите екологични и социални предизвикателства пред земеделските производители чрез новите технологии в селското стопанство.
