Патриотизмът и преклонението пред род и родина не са в думите, а в активното им проповядване чрез действия и инициативи. Това е движещият мотив на ръководството на Националния етнографски музей, което от днес, по време на Деня на отворените врати, стартира кампания за набиране на средства за създаване на Образователен център.
Дарения за изграждането му могат да се направят с SMS на номер 17 777 с текст „DMS MUZEY”, предаде репортер на БГНЕС.
Идеята е за ателиетата, които се провеждат от години в музея преди традиционните празници -преди 1 март за изработване на мартеници, преди Великден – за боядисване на яйца с традиционни техники и преди Коледа – за сурвачки и обредни хлябове, да бъде обособено специално пространство, където децата да практикуват българските традиции целогодишно. Ще има тъкачни станове, грънчарско колело, пещи за печене на обредни хлябове, консумативи за плетене на шевици, гайтани и др. Центърът ще допълва обучението по история и родинознание на учениците, от които те напоследък живо се интересуват.
Тази година е юбилейна за нас- навършват се 110 г. от откриването на музея, един от първите на Балканите и 170-та годишнина на първия му директор- големият български етнограф Димитър Маринов, сподели директорът на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей доц. д-р Петко Христов. Той говори с вдъхновение за богатството на нашия музей и е очевидно, че е обладан от дълга да пази ревностно националните ни традиции и лични спомени на българи от едно време. Всичко, което наричаме българско културно-историческо наследство. Децата ни трябва да се запознаят с този дух, който е крепял българите през вековете- това е съкровената цел при създаването на образователния център. Далечната посока е през 2018 г. да се направи представителна постоянна експозиция, каквато от десетилетия страната няма. И когато България стане председател на ЕС през същата година, а София- в столица на обединена Европа, да можем да представим истинските неща, с които се гордеем.
Като начало ще са нужни около 50 000 лева- от дарители, с SMS-си, който иска ще се включи дори и с малък принос за това родолюбиво дело.
Не само пъстрите шевици, колани и гайтани оживяват в сръчните ръце на майстори днес в Националния етнографски музей в София по време на отворените врати, но и цялата ни история, предимно от средата на XIX век. Днес учители и майстори показват уменията си на многобройните посетители, предимно деца, доведени от своите родители, които на дело ги учат да обичат и уважават родните традиции.
Лидия Раева е страстна почитателка и майсторка на тъкането на чипровски килими, за нея магията е в символите, които те изобразяват- за здраве, за късмет, за благополучие. 33 години тя е тъкала чипровски килими, а днес с радост преподава занаята на по-младите, учи ги на тънкостите. Тя е особено щастлива, че към Етнографския музей вече ще има учебен център, в който деца и възрастни ще възраждат уменията на своите баби и прабаби.
Тук днес са и децата от Школата по етнография на Националния дворец на децата, доведени от тяхната учителка Каталина Йосифова. Те имат прекрасна база там, с музейна експозиция, но всички са изпълнени с желание да научават все нови и нови неща от нашите красиви традиции.
В момента започва семинар за традиционните празници с разучаване на обредни песни, а по-късно ще гостуват легендарните Бистришки баби. Ще бъде показан филм за вписването им в Представителната листа на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Самите те ще пеят на живо за посетителите днес.
И още нещо важно, отбелязано от директора доц.д-р Петко Христов по отношение на носиите на българите: това, което разбираме днес под конфекция не е било познато в традиционната ни култура. В нея всяка мома и девойка се е стремяла да бъде уникална, да покаже най-доброто от себе си като изработи своята носия. Целият им талант е намерил отражение в тези красиви дрехи, изпъстрени с шевици, гайтани, коланчета и ширити. А пафтите са носели само омъжените жени.
Днешното многолюдно посещение на Етнографския музей е показателно за възродения интерес сред подрастващите за славните дни и таланти на България, споделят почти всички, решили да прекарат тук голяма част от деня си.
