Познавам хора, влюбени в текстовете му. Аз пропусках някои, но признавам, че винаги съм се снишавала пред общатата култура и майсторлъка в писането. Д-р Филипов или журналистът Стойко Тонев е починал.
Знаеше много. Опитваше се да му се надсмива. А дали надигра играта? Дали показа, че е възможно да си извънсистемен играч, или напротив.
Със сигурност показа, че можеш да си запазиш достойнството, пише журналистката Миролюба Бенатова във Фейсбук и посочи пост, публикуван от журналиста Николай Стайков.
Той гласи:
“Из дневниците на един луд”, 17-21 юни 2013г:
“Когато напуснахме «Монитор», дебелото момче беше рекло на един колега да ни предаде, че в който и вестник да идем, той ще го купи и ще ни изгони и от там. И едва ли ще бъде много мнително, ако кажем, че точно по тая причина няколко централни и регионални вестника отклониха предложенията ни да им бъдем полезен. А до тогава ние бяхме написали само оная глупост, че изглежда като правен в час по трудово. Когато купи «Експрес», а с него и нас, ние бяхме готов да си вземем сериозна бележка. И подходихме много добронамерено към съвместната ни работа. Помним, че си взехме компаса и обърнахме бюрата така, че да гледат към Мека. Така де, не можеш да работиш в пресгрупа „Доган хабер” и най-демонстративно да седиш с гъза към Мека. Обаче някой подлец отиде и ни натопи, че ги иронизираме. А ние бяхме напълно добронамерен, честно. Ех, да ни беше тогава сегашният ум… Нека си седят с гъза към Мека, нас какво ни интересува…”
Тони Филипов, д-р