Трябва да се подобри цялата информационна грамотност на хората. Да, младите хора гледат и се информират от телевизията, но минавайки през фийда си във Facebook, те четат едни неверни заглавия. Социалните медии не помагат да се ограничи дезинформацията. Но регулацията им е ходене по един тънък лед. Това каза министърът на електронното управление Божидар Божанов по време на организираната от Съвета за електронни медии (СЕМ) дискусия на тема "Плурализъм и дезинформация по време на война".
Припомняме, че буквално преди седмица Божанов специално поиска обяснение от Facebook след вълна от възмутени реакции заради призив на руското посолство в България да се дарява за руските военни, които опустошават Донбас. Само че и досега Facebook (META) не отговаря, като за последно вчера, 4 юли, Actualno.com се свърза с пресслужбата на Министерството на електронното управление за информация. Оттам казаха, че META не коментира случая.
Божанов беше категоричен, че социалните мрежи трябва да имат отговорност да противодействат на координирани действия за дезинформация. И призова за повече контрол към препоръчването на съдържание и контрол на троловете. „Идеята е социалните мрежи да имат отговорност и да могат да противодействат на такива действия. Това не е много лесно, но трябва да се установи разликата между органично споделяне на информация и троловете. Докато няма регулаторен натиск, от социалните мрежи няма да направят нищо и те го признават“, каза министърът.
„Фабриките за тролове и самите тролове трябва да бъдат преследвани от съответните институции, защото се финансират непрозрачно“, заяви от своя страна медийният експерт доц. Георги Лозанов. По думите му, така наречените тролове са физически лица и получават финансиране за извършване на дейност в сфера, в която се предполага да има прозрачност. „Предварително заложена дезинформация е липсата на прозрачност в медиите“, коментира той.
Според Лозанов СЕМ трябва да се възползва от правото си на становище във връзка с борбата с дезинформация. „Трябва да се разсъждава за нормативна база и на базата на европейските препоръки. Няма някаква рецепта. Но има казус след казус и има страшно много изпуснати казуси от СЕМ през последните години. Това е част от причините ние фактически да губим хибридната война досега и България да е една от най-пострадалите държави в хибридната война“, коментира доц. Лозанов.
"В контекста на руската инвазия в Украйна, влиянието на фалшивите новини у нас расте, а българите са осезаемо скептични към медийната информация за войната, която достига до тях", каза по време на дискусията Първан Симеонов от "Галъп интернешънъл болкан", който представи данните от проучване по темата.
"Ние сме едно от най-еврофилските общества в ЕС, но и едно от най-русофилските", каза той.
Според Симеонов хората показват своята мнителност към властта. Има много ясно възрастово разделение - възрастните хора в по-малка степен ще се осъмнят и ще проявят бдителност, те приемат телевизията като меродавна, за разлика от младите - които се доверяват на социалните медии и интернет сайтове.
"Българинът е русофил по сърце, но германофил по разум", коментира експертът. По думите му е нас не може да се говори за толкова за руска пропаганда, колкото за проруски настроено население. "Ние трябва да говорим на българите на български, умерено. Трябва да намерим път към тези хора, да намерим средата, а не да търсим черна или бяла картина", смята Симеонов.
ОЩЕ: "Галъп": 59% от българите не одобряват действията на Путин в Украйна, 23% обаче ги подкрепят
