Категорично ще защитим и съхраним мраморната плоча, която принадлежи на стария храм „Рождество на Пресвета Богородица“ в Скопие. Това каза пред БГНЕС говорителят на македонското министерство на културата Петрит Сарачини.
„Министерството на културата е запознато със случая и в момента установяваме точното състояние на случая. Всичко, което зависи от нас ще бъде направено. Става въпрос за мраморна плоча, която е принадлежала на стария храм „Рождество на Пресветата Богородица в Скопие“. Тя датира от 1879 г. и на нея пише: „Главната врата на Българската Народна Църква Рождество Пресвятия Богородици 20 юли 1879 г.“, каза Сарачини.
Той уточни, че плочата се намира в изоставено място в града, но върху нея има следи от пожар. Тя е запазена в онзи й вид, в който е била до избухването на пожара. На плочата все още се виждат следите от огнената стихия.
„След като установим всички факти министерството на културата ще излезе с официално съобщение пред обществеността“, каза Сарачини още пред БГНЕС.
Припомняме, че църквата е построена през 1809 г. от майстор Дамян Янкулов Рензовски /1770-1834 г./, който е представител на Дебърската школа. Той освен строител е бил и зограф. Тъй като е починал по време на строителството, храмът е довършен от неговите синове.
Той е тържествено осветен на 1 май 1835 г. в чест на Рождество Богородично. В средата на 19 век в двора му е имало училище, в което е преподавал големият наш възрожденец Йордан Хаджиконстантинов Джинот. По-късно училището става известно като Педагогическо българско училище.
През 1872 г. девет десети от населението на тогавашния Скопски санджак, който освен Скопие е включвал градовете Тетово, Куманово, Враня, изразява желание да се присъедини към Българската Екзархия. Тогава църквата „Рождество на Пресветата Богородица“ става митрополитски храм.
Храмът е унищожен от пожар, който е избухнал през 1944 г., в резултат на съюзническите бомбардировки над Скопие на 5 срещу 6 септември.
