По време на управлението на първите императори Рим е бил място на напрежение, борби за власт и постоянна промяна. След бруталното убийство на Юлий Цезар през 44 г. пр.н.е., империята навлиза в период на несигурност и борба за надмощие. Въпреки краткия период на политическа стабилност, който Цезар успява да осигури, смъртта му поставя началото на ера на хаос, която ще да промени историята на Римската империя завинаги.
Юлио-Клавдиевата династия, чиято история е изследвана в поредицата „Император: Възходът и падението на една династия“ по Viasat History, премиера на 25 март, е в ръцете на амбициозни, безмилостни и понякога напълно непредсказуеми личности. През този период империята преминава от републикански идеали към авторитарно управление и Рим става център на имперската власт.
Сред неговите владетели се открояват петима императори, оставили своя отпечатък в историята завинаги - Август, Тиберий, Калигула, Клавдий и Нерон.
Рим при първите императори
По време на управлението на първите императори Рим претърпява значителни промени. От 27 г. пр. н. е., когато Август, първият император на Рим, идва на власт, империята става авторитарна монархия, въпреки че формално се запазва фасадата на република. Столицата е милионен метрополис с обширна инфраструктура и грандиозни сгради като Колизеума, Пантеона и Форума. Рим става политически, културен и търговски център на империя, чиито граници се простират от Великобритания до Египет и от Испания до Близкия изток.
По това време императорите управляват не само от името на римския народ, но и от името на боговете, претендирайки за почти божествена власт. Но управлението на императорите е придружено от вътрешни борби, предателства, интриги и убийства, те често сменят властта сред брутални съперничества. Тези бурни събития са описани в поредицата „Император: Възходът и падението на една династия“, разказана от гледната точка на Ливия Друзила, една от най-влиятелните жени в римската история.
Любопитен факт е, че разказвачът на документалната поредица е родената в Уелс сценична ветеранка дама Сиан Филипс, която завинаги е асоциирана с ТВ превъплъщението си като майката-тарантула/ императрица Ливия в класическия минисериал на BBC „Аз, Клавдий“ (1976 г.), за което печели награда BAFTA-TV.
Ливия - матриарх на клана Цезар
Всичко започва с Ливия Друзила, жена, чиято амбиция и политическа проницателност променят завинаги съдбата на Империята. Съпруга на император Август, първия владетел на династията, тя е не само майка на император Тиберий, но и фигура с огромна власт зад политическата сцена. Ливия не само помага на съпруга си да изгради силата на империята, но също така работи, за да осигури трона за сина си.
Въпреки че Ливия не притежава официалната титла императрица, тя е известна като „първата императрица“ на Рим и нейните политически амбиции нямат граници. Тя играе важна роля в елиминирането на съперници, които може да са застанали на пътя на нейния син Тиберий. Животът й е пълен с интриги, а ролята й в историята на империята е неоценима, въпреки че дълги години тя остава в сянката на своите съпрузи и синове.
Видео за „Император: Възходът и падението на една империя“ по Viasat History
Петима императори - от Август до Нерон
Август - основател на империята и баща на Pax Romana (27 г. пр. н. е. - 14 г. сл. н. е.)
Първият император на Рим, Август (роден като Гай Октавий Турин), управлява империята повече от 40 години. Той е провъзгласен за император след победата в гражданската война, избухнала след убийството на Юлий Цезар. Въпреки че първоначално той прикрива своето абсолютистко управление под титлата „първи гражданин“ (принцепс), в крайна сметка той става безспорен владетел. Под негово управление Римската империя процъфтява, което води до период, известен като Pax Romana. Той също е майстор на политическите интриги и управлението му често се основава на строг контрол върху аристокрацията и обикновените хора.
Тиберий - мрачен и подозрителен владетел (14-37 г. сл. Хр.)
Тиберий, син на Ливия Друзила от първия й брак, се възкачва на трона след смъртта на Август през 14 г. сл. Хр. Първоначално смятан за справедлив владетел, той става все по-подозрителен и параноичен с течение на времето. Управлението му е белязано от брутални репресии и елиминирането на много съперници. След като се оттегля в двореца си на остров Капри през 26 г. сл. Хр., започват да се разпространяват слухове за неговите странни и жестоки практики. Въпреки сътресенията по време на управлението му, Тиберий успява да укрепи границите на империята.
Калигула - ексцентричният деспот (37-41 г. сл. Хр.)
Император Калигула, роден като Гай Юлий Цезар Август Германик, е един от най-противоречивите владетели на Рим. След обещаващо начало, управлението му се изражда в тирания. Калигула става известен със своето брутално и непостоянно поведение. Решението му да назначи коня си Инцитат за сенатор става символ на неговия деспотизъм. Докато историците спорят дали всички обвинения в неговата жестокост са били верни, Калигула остава силно противоречива фигура. Управлението му завършва с държавен преврат през 41 г. сл. Хр.
Клавдий – недооцененият реформатор (41-54 г. сл. Хр.)
След убийството на Калигула, Клавдий, чичото на Калигула, става император. Първоначално подценяван поради физическите си недостатъци и привидна слабост, той изненадва всички с компетентността си на владетел. Клавдий е един от най-способните императори, като извърши множество реформи, както и завладяването на Великобритания. Въпреки това бракът му с Месалина, която му изневерява с няколко мъже, и по-късното му отравяне от съпругата му Агрипина хвърлят сянка върху управлението му.
Нерон - художникът и преследвачът (54-68 г. сл. Хр.)
Последният император от Юлиево-Клавдиевата династия, Нерон е известен с бруталното си управление. То започва обещаващо, но скоро се превръща в царство на терор. Нерон е преследвал християните, а Големият пожар в Рим през 64 г. сл. н. е., който унищожава голяма част от града, е считан за негово дело, въпреки че няма категорични доказателства. Нерон се опитва да се представи като художник, с отношение към театъра и музиката, което много римляни намират за неуместно. След поредица от бунтове и предателства, управлението му завършва със самоубийството му през 68 г. сл. н. е., отбелязвайки падането на династията Юлии-Клавдий.
Тези императори оставят наследство, което оформя съдбата на Рим, а управлението им е неразривно свързано с брутални борби за власт, предателства, конспирации и много малко известни факти. Техните истории могат да бъдат изследвани в „Император: Възходът и падението на една династия“ по Viasat History - всеки вторник от 25 март.
Viasat History съживява историята с увличащи документални предавания, със свеж и модерен поглед към историята. ТВ каналът отвежда зрителите на пътешествие през времето с интелектуални и задълбочени предавания, които едновременно развличат и провокират умовете. Фокусът пада върху европейската история, като разкрива тайни от миналото и обяснява как то ни определя днес. Следете на www.viasathistory.bg
