Измина един ден от поредната трагична вест. Отиде си още едно момче. Още един млад живот залезе без време. Още едно семейство бе почернено в града на вакханалията. Студентски град погълна поредната си жертва, а трагедията се плъзга опасно по плоскостта на "поредния случай". Убийството започва да става ежедневен битиен елемент. Нещо нормално, несмущаващо обществото, и най-страшното - властта!!!
Следват ден, втори, трети и там някъде случаят ще се превърне просто във файл от архива на МВР. Страстите (доколкото ги има) ще се успокоят и охранените съдържатели на заведенията ще си отдъхнат. Ще могат пак спокойно да продават дрога и алкохол на 18, 19-годишни деца и ще си броят банкнотите, докато не изтече кръвта на поредния млад човек. Както казваме, "всяко чудо за три дни".
Докато "чудото" все още го има, ректорите се събраха с министъра на образованието и решиха, че ще правят промени. Ще спасят студентите от Студентски град. Обаче това го чухме и при убийството на Стоян Балтов през 2008-а година. А оттогава не последва абсолютно нищо. Имаше само пожелания и съболезнования. Има ги и сега. Ще ги има и утре, когато случаят се потрети. И тогава ще си говорим пак за манталитет, пропуски в образованието, устройствието на студентския кампус и липсата на контрол. И всичко това на фона на над 60 заведения срещу около 80 студентски общежития!?
Кой и защо позволи това? Как е възможно в студентското градче на всяка жилищна сграда да се пада по една кръчма или дискотека? Как така се построиха, с чие разрешение? Отговорите са ясни, затова и уви няма да дочакаме решение.
Властта си затваря и ще продължи да си затваря очите срещу ширещия се убийствен хаос. Защото икономическите интереси на групировките са задушили всички норми. Всеки помисъл за контрол. Всяка алтернатива за промяна и път към нормалността. Сега нормалността е "пари срещу кръв". И няма защо да се заблуждаваме.
Мутрите никога не са си отивали, а България не е излизала от 90-те години. Само си смени дрешките. Физиономиите са същите. Проблемите още по-задълбочени, а пипалата на престъпността явно са неизкоренимо обвързани с властите (местни или национални). Картинката е тази. Държавата просто ни казва "Кръчмата или животът?".
