Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Красимир Узунов: Вето за Македония

09 декември 2012, 15:52 часа • 23897 прочитания

Македония винаги е била много по-заинтересована от включването си в нов съюз на бившите югорепублики, отколкото от членство в ЕС.

Още: Неустоимите коледни предложения още са тук

Още: Производител на нашумели шоколадови изделия: Гарантираме прозрачност и качество

Това коментира Красимир Узунов, президент на Агенция „Фокус”, в материал, озаглавен „Вето за Македония”.

По думите му корените на това поведение датират от Референдума за независимост на Македония на 8 септември 1991 г. и преминават през поведението й през всичките последващи години.

Страхът от албанската опасност, носталгията по времето на Титова Югославия, поведението, движещо се по линията – права имаме, задължения - никакви, търсенето на опеката на Белградската метрополия... Всичко изредено до тук категорично може да се докаже с примери и с политически биографии”, каза Красимир Узунов.

Още: Повече полиция в София по време на празниците

Още: Жълт код за сняг и поледици в 12 области във вторник

„Благославянето на македонската кандидатура означава безразборно европейските пари да се наливат в паметници на измислени македонски герои, и в билети за протестиращи пенсионери от ОМО „Илинден-Пирин” за поредния им воаяж в Брюксел, за да се пожалят от България. Това означава европейски пари за още филми като „Трето полувреме” и европейска фланелка за македонските претенции до язовир Искър”, каза Красимир Узунов.

Македония категорично върви по пътя на кантонизиране, федерализиране и последващо разделяне, смята Узунов.

Маркирането на територии в Деня на албанското знаме е само белег за процеси, които протичат под повърхността на декларираното съвместно съжителство между райони, които имат различно икономическо, културно, ако щете и цивилизационно развитие.

„Каква е гаранцията, че в средата на преговорния процес за еврочленство, след нов случай край Железарското езеро и последвали етнически сблъсъци, няма да се наложи да се изпращат умиротворителни части в една етнически разделена и враждуваща Македония? Никаква. Късният пубертет на 20-годишната македонска държава трябва да се изживее. Охридският рамков договор трябва да бъде приложен във всичките му членове и да се приемат гаранции за неговото спазване, за да не се търсят поправки в развитие, защото преди няколко седмици в албанския „Коха” се появи навременната информация, че само в 18 македонски общини (по границата с България) не живеят албанци. Европейски риск е дали в края на преговорите няма да се приема държавата Македония, или части от нея по етапно”, каза Красимир Узунов.

Още: Списанието "Български Артист" с празничен трети брой

Още: Електрохолд стартира кампания „Селфи с трафопост“

Македония продължава да бъде разкъсвана от кризата на идентичността. Това е причината да се реагира така остро на оспорването на общите празници с България, да се хулят лингвистите, които определят езика като „сръбско-български”, да се краде история и да се измисля отечествена македонска митология. Този комплекс най-ясно се изразява с мащабното строителство на статуи, паметници и „Порта Македония”, каза още той.

Не може да се благославя европейския стремеж на държава, която декларира териториалните си претенции върху камъни, арки и паметници. Историческият щурм на Груевски е насочен върху съзнанието и душите на младите поколения в Македония, които трябва да формират македонско самосъзнание. Затова всичко ново е фаланга, аерогарата е „Александър Велики”, а заклеймявания като изверг Тодор Александров язди на кон пред Пожарната, продължава Узунов.

Actualno.com

 

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Васил Хаджийски
Васил Хаджийски Отговорен редактор
Новините днес