И през социализма имаше корупция, но апатията на хората през последните 30 години създаде особено добра хранителна среда за корупционни практики. Всички носим вина за това със странната толерантност, която проявяваме. Хората някак не успяха да се възползват от свободата на новата демокрация – свободата да търсят и изискват отговорност от дръзналите да нарушат интересите на гражданите. Тези, които са нагоре, не трябва да забравят, че гражданите са суверен на властта, а не обратното. С тези думи директорът на Антикорупционния фонд Бойко Станкушев представи доклад на фондацията, посветен на тенденциите и практиките в антикорупционните институции.
Профилът на корумпирания човек
„Свикнали сме да мислим, че всичко опира до парите, че ако повишим заплатите и облагите, няма да се дава „под масата“. Не е така. Всичко опира до морала. А корупционният морал се развива още в много ранна възраст. Тези хора са напълно нечувстителни към чуждия интерес, включително общия. Те не трябва изобщо да се допускат до държавна длъжност“, коментира доц. д-р Ива Пушкарова. Тя представи анализ, базиран на наказателни производства по дела с висок обществен интерес. По думите ѝ корупцията се развива отдолу нагоре – от отношенията между хората към отношенията в държавния апарат.
„Добрата новина е, че нашето общество придобива все по-голяма критичност към корупцията. Лошата новина е, че корупция все още има в нетърпима степен и тя се променя по вид“, заяви Пушкарова.
Неизненадващият извод е, че работата на правораздавателните органи в случаи на корупционни престъпления се затруднява от обема и сложността на материята, както и от честите промени в законодателството.
Що е то подкуп?
Слабостите в Наказателния кодекс са доста, става ясно от доклада. „Когато например се говори за „подкуп“, никой не знае за какво става дума. Там има толкова много разнообразни криминализирани определения, които взаимно се объркват и изключват. Всеки, който работи по даден случай, се моли неговото престъпление да не се окаже подкуп, защото класифицирането му е висша математика. Тази ситуация е смъртоносна при отиване на съд. И поради това подкупите не растат статистически, съдебната власт избягва да ги използва“, коментира Пушкарова.
По думите ѝ престъпността в България, включително корупционната, все пак намалява през последните 10 години, но в по-малка степен се говори за подкупи и в много по-голяма – за длъжностни престъпления. Това означава, че корупцията се е променила – длъжностните лица не нарушават задълженията си, а се обогатяват от различни схеми.
Нормативни празноти относно клиентелизъм, непотизъм и корупционно заобикаляне на режима на обществените поръчки, основано на злоупотреба със служебно положение и други нарушения също са отчетени като съществени проблеми.
Медийният шум – помага или пречи?
Няма нито едно дело от изследваните, при което голямото търсене на информацията – официално и неофициално, да се е отразило положително, смята доц. Пушкарова.
Медийният и обществен интерес в България не е структуриран. Разследването е непубличен процес, по време на който е много опасно да се коментира, защото може да се застраши разследването. Публичната фаза е съдебната. Там трябва да е концентриран общественият интерес, обясни експертът.
„В България обаче е обратното – досъдебният процес се отразява, влезе ли в съдебна фаза – мълчание. Тази особеност е характерна за самите институции. Много от тях работят за пресцентровете си. Изнася се всякакъв вид информация, включително такава, която е вредна и опасна – това обърква обществото и намалява доверието му в институциите. А когато нещата са ясни съдебно, институциите мълчат“, допълни тя.
Пушкарова даде и любопитен пример. Българските съдилища са задължени да публикуват на сайтовете си съдебните решения. При 25-те дела за корупция, изследвани в анализа, само при едно са качени всички актове. „При делата от други сфери това се изпълнява стриктно. Защо не тук? Подлежи на интерпретация“, каза още доцентът.
Според нея към справянето с корупцията има два подхода. Единият е „борим се със злото“ - наказваме корупционните престъпления. А другият е укрепване на интегритета – пускаме в държавната администрация само хора, които не биха извършили такова нещо, подкрепяме ги, но и увеличаваме заплахата какво ще се случи при нарушения.
