Само 3 са осъдителни присъди за случаи или твърдения за корупция по високите етажи на властта в последните 5 години, като нито едно от наложените наказания не подлежи на ефективно изпълнение. Двойно повече – 7 са оправдателните присъди по такива случаи за периода, като в 5 от тях е установено, че повдигнатите обвинения били изначално несъставомерни. Това съобщи адвокат Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд (АКФ) при представянето на Годишния мониторингов доклад на АКФ за състоянието на борбата с корупцията през 2019 г. Времевата рамка на изследването е 2014 – 2019 г. като са обхванати 40 случая или твърдения за корупция или конфликт на интереси по високите етажи на властта.
Активност без видими резултати – така авторите на доклада определят работата на антикорупционните институции в изследвания период.
България е може би държавата с най-активно законодателстване в сферата на противодействието на корупцията и преследването на конфликта на интереси, но не е въпросът само за едни или други формални промени в законите, за създаване на едни или други институции, а в това какво правят тези институции и дали спазват стандартите на правовата държава и демократично общество. Тук е големият дефицит, категоричен е другият автор на доклада - доц. Атанас Славов. Той посочи, че Антикорупционната комисия тази година се представя по-добре – решени са 162 случая, свързани с конфликти на интереси, в които в 14 случая има установени лица, заемащи висши държавни длъжности, а миналата година – с 20 случая по-малко.
"Ефективността от формална гледна точка нараства експоненциално. Дали това води до промяна в средата – аз се съмнявам", заяви той. "В практиката на КПКОНПИ за 2019 г. продължава да доминира формалистичният подход – често липсва цялостно изследване на възможни свързаности, които водят до влияние и зависимости при осъществяване на правомощия по служба", констатират авторите на доклада.
"Виждаме често незадълбочен формалистичен подход, виждаме оценка на обстоятелства, която не винаги почива на задълбочен юридически анализ", посочи Славов и визира казусите по „Апартаментгейт“ – купуването по преференциални цени на луксозни жилищни имоти от министри, зам.- министри, депутати.
"Като видим решенията на Антикорупционната комисия – те са писани под индиго - в нито едно от тези решения няма установен конфликт на интереси, въпреки, че беше понесена политическа отговорност – част от лицата, заемащи висши длъжности бяха освободени - министър, зам.-министри и председател на парламентарна група", отбеляза той.
Славов упрекна антикорупционната комисия, че не е направила независима оценка за разликата между пазарната цена на купените имоти и покупната и съобщи, че по оценка на АКФ, става въпрос за разлика от 4 – 5 пъти. "Защо един орган, който разполага с целия арсенал на административния процес, не извърши такава оценка – това е въпрос, на който нямаме отговор:, добави авторът на доклада.
Той коментира и казуса с бившия шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев, където също беше установен проблем с притежаван от него имот:"Георгиев първо беше посъветван от премиера да излезе в отпуска, а след това подаде оставка, за няколко седмици беше възстановен като прокурор и след това назначен за генерален консул на България във Валенсия – по този начин се получи публична санкция за недекларирането в пълнота на обстоятелства в имуществената декларация на г-н Георгиев".
Славов изрази възмущение от отношението на главния прокурор към някои НПО: "Гешев не пропуска случай когато част от активните граждански организации заемат публични позиции да определя с будещи притеснения термини и изрази – анархолиберали или свързани с един политико-икономически медиен кръг“ и категорично заяви, че когато гражданските организации критикуват институциите, но и дават предложения за по-добри решения, не трябва да бъдат обявявани за врагове на държавата.
Той разкритикува и ползването на специални разузнавателни средства (СРС). Според него, ползването им извън наказателното производство трябва сериозно да се преосмисли. Комисията може да използва СРС и тя използва СРС извън целите на наказателния процес – това е широка възможност за събиране на данни за физически и юридически лица, които данни няма да се ползват в рамките на едно наказателно производство, а би трябвало да се ползват само за установяване на потенциални корупционни практики, подчерта Славов. "Видяхме обаче как такива данни бяха публикувани от прокуратурата в началото на годината и казуса, свързан с президента", припомни той. По казуса с президента не е установен конфликт на интереси, когато е бил началник на ВВС, но казусът беше използван в началото на годината в рамките на разгорелия се конфликт между главния прокурор и президента, като СРС, ползвани извън целите на наказателното производството бяха оповестени от прокуратурата с основна цел да се възбуди съмнение, че президентът е извършил нарушение, коментира още той.
По думите му, "цялата сага с избора на главния прокурор Гешев, наложеното вето от президента, заявката, че са необходими Конституционни промени – това донякъде обяснява свръхактивността на прокуратурата и КОНПИ по казуса с президента, въпреки, че този казус е приключил 2019 г. и не е протестирано, не е обжалвано от прокуратурата – към онзи момент прокуратурата не е счела че има за какво да обжалва".
Според Славов не е ефективен и възприетия децентрализиран подход за установяване на конфликт на интереси по отношение на лицата заемащи висши длъжности в администрациите. Над 100 000 човека в администрацията подлежат на проверка за конфликт на интереси от инспекторатите на институциите или от специално създадени комисии. "Този подход не е достатъчно адекватен – води до създаване на различни практики, крие рискове, включително за злоупотреба с власт в рамките на самите институции и би трябвало да се премине към друг модел, при който тези проверки да се осъществяват от КПКОНПИ", смята доц. Славов.
Борбата с корупцията по високите етажи на властта през последните 5 години не е довела до ефективни наказания, показва изследването. „Видяна през конкретни факти по конкретни случаи, борбата с политическата корупция в България често изглежда не само незадоволително, но и притеснително“, категорични са авторите на доклада.
По много от изследвани неприключили случаи липсва информация, по някои от казусите е видимо избирателно прилагане на наказателния закон, което е необосновано и сериозно застрашава устоите на правовата държава, посочи още Янкулов. „Липсата на информация е изключително притеснителна и показва липса на каквато и да е прозрачност, въпреки, че такава е широко прокламирана“, подчерта той. Най-притеснителното, според него е - липсата на прозрачност и нежеланието за прозрачност по ключови разследвания, двоен стандарт по отношение и на тази прозрачност, и на третирането на наказателно-правните случаи и необяснимото забавяне на производства с години.
АКФ възнамерява с доклада да постави началото на ежегодно независимо гражданско наблюдение на случаи на (твърдения за) корупционни престъпления и конфликти на интереси по високите етажи на властта. Наблюдението се състои от две части - анализ на 40 знакови наказателни дела в досъдебна и съдебна фаза за периода 2014-2019 и оценка на решения по сигнали за конфликт на интереси на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) за 2019.
При представянето на доклада, което се състоя в БТА участваха и председателят на Съвета на АКФ Филип Гунев, разследващите журналисти Николай Стайков и Росен Босев, адв. Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“, Бойко Станкушев, директор на АКФ, представители на граждански организации и Фондация „Конрад Аденауер“.
