Конституционният съд (КС) отмени в четвъртък гласуваната през юни поправка в Наказателния кодекс, с която парламентът премахна давността за престъпленията, извършени от висши функционери на БКП от 1944 г. до 1989 г.
Решението е взето с 11 на 1 гласа, като единствено Филип Димитров е бил "против" обявяването на текстовете за противоконституционни, информира "Правен свят".
Обявената цел на закона, внесен от ГЕРБ и Реформаторския блок, бе да направи възможно поне част от отговорните за мъченията и убийствата в трудовите лагери, както и за насилствената смяна на имената на българските турци (т.нар. Възродителен процес) да бъдат изправени пред съда.
Приетите поправки обаче са така или иначе символични, тъй като се обезсмислят и обезсилват заради два други текста от Наказателния кодекс – единият предвижда, че "за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му", а другият, че "ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца".
Премахването на давността за престъпленията, извършени по време на комунизма, беше атакувана пред КС от главния прокурор Сотир Цацаров, според когото тя противоречи на принципа на равенство на гражданите пред закона и забраната за дискриминация, както и на други норми на Конституцията.
Освен това в конституционната си жалба той сочеше, че конституцията предвижда, че по давност не се погасяват преследването и наказването само на престъпления против мира и човечеството. Според него трите текста в НК противречат и на принципа на правовата държава. Освен това те влизат в противоречие с чл. 2 от НК и правилото за приложението на по-благоприятния за дееца закон.
"Неограничената с изрична норма възможност да се извърши позоваване на принципа на действие на стария по-благоприятен закон, който вече е довел до предпоставките по чл. 24 ал. 1, изр. 1, пр.2 НПК, вр. с чл. 80 НК, би предизвикала блокиране на прилагането на §35 и §36 ПЗРИДНК.
Следователно, налице са взаимоизключващи се разпоредби в един и същ нормативен акт, което е ярко противоречие с принципа на правовата държава", мотивира се в искането си главният прокурор.
