Публикуваме най-четените и харесвани коментари тази седмица. Този коментар събра над 4000 ваши прочитания в Actualno.com.
Само ден остава до старта на работата на 48-то Народно събрание. И сякаш не е имало по-голяма сигурност, че то ще бъде бърз и тотален провал.
ГЕРБ се оплака: ПП и ДБ отказват срещи с нас без аргументация
Във времена на криза да няма капитан на кораба означава тотално крушение. Ако капитанът е лош, също. Само че при този случай ключовата дума е "ако". В случая с нямането няма и "ако" - сигурно е.
Лоши, много лоши, мегалоши, гигалоши - отдавна е ясно какви са продуктите на политическата витрина в България. Който и да хванеш, ще намериш недостатъци, кусури. Но и отдавна е видимо ясно на кого кусурите са повече и че няма начин те да поизбледнеят. Ако не беше така, нямаше да ходим четири пъти на избори за няма и две години.
Големият проблем, обаче, е, че 60% от хората, които имат право на глас, така и не желаят да го използват. Всеки си има основания, но може би най-силните са "всички са маскари" и "имах желание, ама не исках". Само че така корабът "България" остава без капитан. И резултатът е сигурен.
Резултатът няма да се промени, докато поне 80% от тези нежелаещи да гласуват не си променят мнението и не изберат капитан. Който искат - ако толкова не им харесва предлаганото, винаги могат да направят нова партия и да опитат да се преборят.
Да, при висока избирателна активност, като в Европа, вероятността да дадем властта на кораба на много лош капитан е огромна. При висока активност няма да има коалиция от 4-5 партии, най-много от две, ако изобщо има. Но по-добре така, да дадем повече власт на някой с надеждата нещата да потръгнат, отколкото агония без край.
Огледайте се хубаво от сега. Помъчете се малко да вникнете кой лъже повече - всички го правят, въпросът е кой за какво. Има сериозна разлика да за какво се лъже, кое е важно и кое не е. А след това се пригответе за новата година.
Колкото до сега - стискайте зъби. Зимата не се очертава розова, а дълга.
ОЩЕ: Имаме си силикон - защо ни е правителство?
Автор: Ивайло Ачев
