Публикуваме най-четените и харесвани коментари тази седмица. Този коментар бе един от тях.
В добро настроение, широка усмивка и чувство за хумор - така премина едно последно интервю на Плевнелиев. Ще му обърнем внимание не защото бе съобщено нещо важно и значително, а понеже сме ценители на самия жанр "Плевнелиев гостува". Знаем, че тези гостувания вълнуват една малка, но просветена част от обществото, която отдавна е разбрала, че в сферата на политическото забавление са извънредно редки събитията, които могат да конкурират по развеселяваща сила всеки негов гастрол пред камерите.
Та какво научихме сега от Плевнелиев? Ето го: че сглобката и некоалиция между ГЕРБ-ПП-ДБ (той изпусна да спомене някак ДПС, но се налага да го поправим - ГЕРБ-ПП-ДБ-ДПС) е нещо като върховно благо на демокрацията и в определен смисъл - яркото доказателство за предимствата на системата. Защо? Защото, така смята нашият едновремешен, но не вчерашен президент, мразейки се, партиите се контролират взаимно. Ако някоя се подхлъзне в нещо и примерно вземе да се корумпира, гласят неговите наблюдения, другата светкавично ще се възползва от случая, за да я срази. И така, на този принцип, те взамно гарантират за собствената си невинност. Благодарение на това тактическо преимущество, родено от вътрешните противоречия, залегнали по начало в сглобката, ние трябва по-скоро да се радваме, отколкото късогледо да критикуваме - предлага ни да мислим той. Чудесно се е получило - искат не искат, доскорошните врагове се превръщат по неизбежност едни други в самодиви в бяла премяна - не виждате ли, че това е смазката на сглобката.
Всичко хубаво обаче ние не сме забелязали политическите процеси у нас, откакто има сглобка, да функционират по подобен начин. Отчели сме обратния. Гаранциите са по-скоро за взаимно изпиране, сливане на капитали и дори взаимно израстване. Как например корупционните дела на Делян Пеевски бяха озвучени от партньорите на ДПС в сглобката? Ето така: Атанас Атанасов каза, че той е "юрист", Ицо Хазарта заяви, че "не може да сложи райбер на парламента", камерите улавят никак непресторени, а чистосърдечни усмивки, които прехвърчават на къса дистанция от Кирил Петков към Пеевски. А сегашното завръщане на Доган в политиката също не ми изглежда като резултат от "менгемето на демокрацията-сглобка", което Плевнелиев вижда. Очевидно е, че става дума за природния инстинкт на човек, който добре знае, че трябва да действа именно в моментите, когато всички други проявяват отчайваща слабост.
Нататък: Плевнелиев порица думата "сглобка", изтъквайки, че я ползват хора, които мислят авторитарно и тя идва от речника на зли сили, които нищо не разбират от "демокрация". Суровият факт обаче гласи друго - думата "сглобка" принадлежи на Лена Бориславова или поне оттам стана известна в публичното пространство, след като Борисов заяви, че е получил съобщение от нея, в което тя е употребила "термина".
Вероятно Плевнелиев знае това много добре. Но в интервюто стана съвсем прозрачна и другата му идея, за която се говори отдавна и без това. А именно: ПП и ДБ да се разкачат, за да може управлението да зависи от коалиция между ГЕРБ и ДБ, която да не включва "популистите" от "Промяната" - на това се надява бившият президент, същото, предполагам, жадуват повечето от ГЕРБ. Интересното в случая е пак, че вече никой не пита за ДПС; някак стана напълно очевидно, че няма никакъв спор и те трябва да бъдат интегрална част от всяка власт в България, само и само господинът с тъмно минало да успее да убеди целия свят (буквално), че същото минало няма никакво значение щом се е устремил към светлото си бъдеще. Ето така, според Плевнелиев, нещата продължават да съществуват в едно общо добруване, демократичен разцвет, близки до слепоочията дула на пистолети, които гарантират за прозрачността на управлението. На такъв красив политически захват той още навремето се надяваше, а сега бере - някак естествено идва следващото сравнение - като ирландска пастирка, демократичните цветове, които разцъфват на поляните пред очите му.
И това го прави щастлифт.
P.S. Последната граматическа среща не е случайна - може да си я припомните в този линк и също да се почувствате щастлифти.
Автор: Райко Байчев
