Наложително е да се приеме концепция за стабилизиране, оздравяване и развитие на общинските лечебни заведения за болнична медицинска помощ, включително и промени в статута на част от болниците в звена за спешна помощ, медицински заведения за специализирана, следболнична и дългосрочна грижа. Това се казва в позиция на БСК във връзка с кризата в системата на общинското здравеопазване, цитирана от БГНЕС.
„С последните изменения в Закона за лечебните заведения членовете на органите на управление и контрол на държавните и общинските лечебни заведения и на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие в капитала, се избират и назначават след провеждане на конкурс по реда на Закона за публичните предприятия.
Същевременно, съгласно чл. 20, ал. 3 на Закона за публичните предприятия, не могат да бъдат управители и изпълнителни членове на съветите на директорите и на управителните съвети лица, които работят по служебно или по трудово правоотношение, освен като преподаватели във висше училище. Това, на практика означава, че в управлението на общинските заведения не могат да участват лекари, работещи в тези болници, а ще бъде необходимо да бъдат назначени външни за тях лица, което допълнително утежнява тежкия кадрови дефицит от реално работещи медицински кадри в общинските болници.
Във връзка с оповестеното намерение за колективна оставка на членовете на УС на Сдружението на общинските болници в България (член на БСК), БСК напомня, че на свое съвместно заседание през м. септември 2019 г. управителните съвети на Българската стопанска камара и Сдружението на общинските болници обсъдиха и приеха категорична позиция за предприемане на радикални спешни промени в организацията, управлението и финансирането на здравеопазването, преди всичко – в системата на общинското здравеопазване. През м. март 2020 г. двете организации излязоха с общи предложения за спешни мерки за повишаване капацитета на общинските болници за противодействие разпространяването на COVID-19 в България”, заявяват от БСК.
Настоящото състояние на здравната система в условията на пандемия потвърждават, че:
Досегашните опити за промени в здравеопазването се характеризират с ниска взаимна обвързаност, приемственост, последователност, прозрачност и консенсусно начало, което блокира тяхното въвеждане, създава значими рискове за националната сигурност и широки негативни обществени нагласи;
Не са формулирани и приети реалистични приоритети, обща концепция и работещ модел на промени в здравеопазването. Взетите решения не отчитат баланса между здравни потребности, поставени цели, ограничени финансови ресурси и капацитет на компетентните държавни органи институции.
Не се търси консолидиране на усилията и възможностите на организациите на медицинските специалисти, пациенти, социални партньори и неправителствен сектор.
Системата е дебалансирана в полза на разходи за болнична помощ и лекарства спрямо необходимите разходи за доболнична помощ, превенция и профилактика.
Закъснява се с въвеждането на всеобхватна електронизация, която да обхване в обща система всички дейности в здравеопазването, независимо от тяхната ведомствена подчиненост и принципи на работа.
Позицията на БСК и СОББ е, че е наложително да се приеме концепция за стабилизиране, оздравяване и развитие на общинските лечебни заведения за болнична медицинска помощ, вкл. промени в статута на част от болниците в звена за спешна помощ, медицински заведения за специализирана, следболнична и дългосрочна грижа.
Налага се да се промени и системата на тяхното финансиране, така че да се осигури качествена спешна медицинска помощ, извършване на клинично-лабораторни изследвания, образна диагностика и специализирана консултативна медицинска помощ извън областните градове.
Необходимо е въвеждането на система от защитени държавни и общински болници на регионално ниво, така че да се гарантира непрекъснатост и достъпност на здравната услуги за населението в съответните региони.
Очакваме приоритетни спешни мерки за преодоляване на проблемите в общинското здравеопазване, което е наистина на първа линия не само в борбата срещу COVID-19, но и за всички останали здравни проблеми на населението по места. Апелираме и за законодателни изменения на Закона за лечебните заведения, които да изключат общинските лечебни заведения от обхвата на Закона за публичните предприятия по отношение на избора и назначаването на членовете на органите на управление, се казва още в позицията на БСК.
