Преди месец ви разказахме историята на Ивайло Панков, който е оператор на пробивна сонда в "Дънди Прешъс Металс Челопеч". Днес ви срещаме с Володя Черкезки, който след дълги години работа в рудника, сега има собствен бизнес, свързан с мината.
Още: Прогноза за времето - 19 декември 2024 г. (четвъртък)
Но преди това, защо правим тази серия интервюта? Защото, когато преди половин година посетихме Челопеч, бяхме истински впечатлени от напредъка на района. Разбира се, зад успеха на селото не стоят магически сили, а сериозния бизнес, който работи тук, начело с „Дънди Прешъс Металс“.
А за да разберем защо този рудник е толкова различен от другите, решихме да разговаряме не с мениджмънта, а с хората, които работят там, или чийто бизнес обслужва дейността на канадската компания.
Защото много сме слушали за митовете и легендите относно българските подземни богатства, а в година на избори конспиративните гласове стават особено остри и гръмогласни. Ние ви предлагаме гледната точка на работниците, на тези, които си вадят хляба в едно съвременно предприятие и смятаме, че техният глас е гласът на разума.
Още: Най-важните новини за деня: 18 декември 2024 г.
Още: Животновъдите от Велинград не признават и пробите от лабораторията във Франция
Володя Черкезки - Чори, 66 г. - собственик на малък бизнес в Челопеч
Още: Иво Инджев: Названието „Александър Невски“ на български храм е подигравка (ВИДЕО)
Още: Научната общност към кабинета "Главчев": Върнете ни парите, които дадохте на земеделците
"Не съжалявам, че влязох в рудника. След като „Дънди“ го купи, започнаха да правят чудеса. Инвестират на първо място в безопасност, в хората. Също така и в технологии".
Срещаме се с Володя Черкезки - Чори час преди да дойде времето да слезе под земята в рудник Челопеч, за да обслужи химическите тоалетни. Искаме да ни разкаже какво е да си собственик на малък бизнес, който работи с „Дънди Прешъс Металс“.
Още: Времето утре - 19 декември 2024 г.
Историята му е прелюбопитна. Като дете мечтае да е комбайнер. После обаче съдбата го отвежда в рудника и както сам споделя - никога не е съжалявал за това. Работата в мината е част от семейната история. Баща му започва работа в „Горубсо Мадан“ през 1956 година. Двадесет години по-късно Чори тръгва по стъпките на баща си и влиза в мината като замерчик в маркшайдерския отдел. И сега, с четиридесет години опит под земята в Челопеч, познава историята на рудника в детайли.
"Мината никога не е била малка. Но когато „Дънди Прешъс Металс“ я купиха, започнаха да правят чудеса. Най-много се инвестира в безопасност и в хората. След това в машини и нови разработки. В момента рудникът е нещо огромно! Когато „Дънди“ пое рудника, вкараха по-големи камьони, нови машини, нови пробивни сонди. На няколко месеца се подменя всичко и работата днес не е свързана с физически труд. Хората са обучени как да работят с машините", споделя Чори.
"Днес много повече се държи на безопасността и спазването на правилата. Ако не бях в този рудник пред 20 години и не заех какво е било, нямаше да мога да направя сравнението. Сега, рудникът е напред все едно в космоса", разказва още Володя и продължава - "Докато баща ми беше жив, аз му разказвах за промените, а той не ми вярваше, при все, че цял живот е бил миньор. Разказвах му как пробивните кари за час правят 60-70 сондажа и той всеки път ми казваше, че това е невъзможно. Как да му обясниш, щом не го е видял?"
Вижте историята на Чори във видеоразказа ни тук:
Днес Чори е пенсионер, но не спира с работата. От 2014-а година е собственик на малка компания, която обслужва химическите тоалетни в рудника. За да си осигури поръчката кандидатства с бизнес план. В момента има няколко служителя, все пенсионери, на които помага с доходите.
"Не са малко фирмите, които работят с рудника, и са повечето местни. Има доста строителни фирми, които печелят поръчки - правят преградни стени, помпени станции. Има фирма, която се занимава с отпадъците. Има фирми, които извършват техническа поддръжка във фабриката. Друга фирма пък осигурява подземните комуникации", разказва Чори.
И логичното следствие от това е, че хората, които работят в мината или в компаниите, които я обслужват имат висок стандарт на живот - "Всеки има проблеми, но хората, които срещам в мината, са доволни. Никой не е казал, че работата не го удовлетворява. Встрани от основното заплащане, хората могат да разчитат и на бонуси. Хората са човечни и разбрани. Мениджърите обръщат внимание на хората и има защо работниците да са доволни".
Очаквайте и третата ни част от поредицата, в която ще ви срещнем с една дама, която успешно разбива стереотипа и работи в рудника.
