Лесно е да се подиграваме на Кирил Петков, който импулсивно и по детски каза, че ще обединява добрите срещу лошите. В едно меме човекът с халата - Epic Bath Guy - написа на табелата си: "Направете конкурс за доброта, вече всички са красиви".
Зад холивудските паралели обаче успешно подминахме по-сериозното намерение на проекта: обединение на всички, които имат гражданска кауза.
Предиборни коалиции - плюсове и минуси
Защо ми се струва, че това е стъпка в правилната посока ли? Първо, защото не може на гражданите да се раздават същите карти за пети път. За да има различен резултат, трябва да се разбърка тестето и понеже старите партии не искат да сменят дори лидерите, камо ли окопите си, ето ви шанс за блока на реформите да предложат нещо ново. Дали ще е в негова полза не е сигурно, но поне няма да чувстваме, че ни правят на идиоти със същата оферта.
Широкото обединение има плюсове и минуси. Първите са свързани с ефекта "съединението прави силата" - националният девиз, който все взели от белгийската конституция. За разсеяния български гражданин скандалите там горе са неразбираеми и мъчителни, тъй както са караниците на мама и татко за детето. Щом няма разбирателство, значи нещо делят. От друга страна, малко по-изкушените от политиката граждани виждат във всяко обединение знак за безпринципност и бият тревога: "Гледай ги сега, прескочиха червените линии, явно ще крадат". И в двата случая заключението често е, че всички са маскари. Ни така, ни иначе.
Самите обединения най-често имат съмнителен резултат. От началото на прехода например БСП се явява в разнообразни коалиции с партии, които едва ли допринасяха особено за резултатите ѝ - в това число комунисти, социалдемократи, земеделци, зелени, "Движение за социален хуманизъм", "Отечество", "Тракия", "Обединен блок на труда", "Рома" и каквото още се сетите. Разбира се, важно беше за тази посткомунистическа партия да внушава на хората, че не е сама срещу демокрацията, а за това дали успяха говорят изборните им резултати. ГЕРБ пък си взеха остатъчния СДС не заради гласове, а за да се легитимират като дясна партия и да ни накарат да забравим някои услуги, правени на Путин.
Самият "автентичен" Съюз на демократичните сили беше стигнал до 14 съставни части преди Костов да ги направи единна партия. И въпреки тази централизация коалиционното разрастване не спря - на изборите през 2005 година Обединените демократични сили бяха съставени от шест партньора, а резултатът им падна до плачевните 7,7%. Защо тогава целият масраф? Ами защото обединенията имат едно безспорно предимство - обезсилват едни потенциални конкуренти в съответното политическо пространство.
Обединение между ПП и ДБ се очакваше още на предишните избори
Често коалициите се изпокарват и с това допълнително подкопават нашата търпимост към подобни проекти. Така си стреляха в крака "Обединените патриоти", за които бързо беше измислен прякор в рима с последната дума. Тъжна беше съдбата на "Реформаторския блок", който се разпадна в мечешката прегръдка на второто Борисово правителство. Скандалите, с които приключват тези процеси, допълнително делегитимират всеки опит за взаимодействие на политическия терен и неслучайно коалициите бързо се сдобиват негативни прякори като "хартиена", "на войната", "на кражбата", "Рашидов" и т.н.
Ще кажете: трябва да различаваме сериозни коалиции между партии с ясно присъствие в политиката и такива, където един голям приютява няколко малки, единствено за да изобразява съгласие. Днес говорим за обединение на парламентарно представените "Продължаваме промяната" и "Демократична България", от които втората така и така е коалиция. На последните избори очаквахме то да се случи, но се появи информация, че според социолози заедно щели да изгубят 1,2% гласове. Споменавам го като абсурд, защото не знам как се мери подобен процент до десети в една крайно динамична политическа ситуация, където една от двете партии е съвсем нова, гласува се по време на криза и т.н. Дето се казва, само името на новото формирование може да наклони десетите - дали ще е нещо с "България", дали с "промяна", дали с "продължение" от някакъв вид.
Противниците на подобно обединение настояват на таргетираните политически послания: по-вдясно при ДБ, по в центъра при ПП. Нали сме, чоджум, потребители, за всеки да има стока! Поддръжниците, обратно, сочат примера на Истанбул и централна Европа, където всички опозиционни партии се обединиха срещу различни варианти на меката диктатура и спечелиха столиците си. За мажоритарните кметски избори наесен, разбира се, друг шанс освен широко обединение срещу ГЕРБ няма. Но как ще проработи то на парламентарните, не е ясно.
Проектът цели да протегне ръка към активните граждани
Но проектът, струва ми се, се цели далеч отвъд партийния съюз на ПП и ДБ. Отвъд Бабикян, Борис Бонев и всички други, които могат да бъдат полезни в битката. Става дума за въвличане в политическия процес на много по-широки слоеве от гражданското общество, отблъснати и отвратени от капсулирането на политиката в ръцете на една тясна и съмнителна прослойка. На неправителствени организации, бизнеси, професионални сдружения, сайтове, ако щете - на хора, които се борят да спасят дървото на улицата си. Разбира се, за всички няма да има места в листите, макар че се задават местни избори, където ще са нужни хиляди хора за попълване на общинските съвети.
Но повечето граждани нямат нужда от места в никакви листи - искат някой да използва гражданската енергия, която клиентелистката ни система на "нашите хора" е бракувала. В този смисъл едно широко обединение може да играе ролята на онзи социален асансьор, който у нас отдавна е ръждясал.
Автор: Ивайло Дичев, Дойче веле
