В продължение на предишната рубрика с историите на Сара и Мохамед от Йемен, днес ви срещаме с Ашраф от Афганистан и Муаз от Сирия. Дошли от различни точки на света, те успяват да започнат отначало своя живот тук и споделят с какво се занимават и трудностите, през които са преминали, за да осигурят свободен и по-спокоен живот на своите семейства.
Още: Кой има имен ден днес, 22 декември 2024 г. Честито!
Още: Най-важните новини за деня: 21 декември 2024 г.
20 юни отбелязваме Световния ден на бежанеца с посланието „Надежда далеч от дома“.
Всяка година на 20 юни се отбелязва силата и смелостта на хората, които са били принудени да напуснат родината си, за да избягат от конфликт или преследване. През месец юни всяка година излиза и докладът на Върховния комисариат на бежанците към ООН. Документът за 2022 г. сочи, че над 108 милиона души по света са напуснали домовете си поради конфликти, преследване, насилие и нарушения на човешките права. Броят им през тази година е нараснал с 21 %, достигайки тази колосална цифра. Това означава, че всеки един на 74 души в световен мащаб е принудително разселен в резултат на тези обстоятелства.
Само в резултат на конфликта в Украйна са разселени 11,6 милиона души. От тях, 5,9 милиона са останали в пределите на страната, а 5,7 милиона са избягали в съседни държави. За съжаление, около 40% от тези разселени хора са деца, които са преминали през тежкото изпитание да напуснат домовете си.
В няколко последователни броя представяме на читателите инициативата „Социално отговорни за интеграция“, която се осъществява от Асоциация за развитие на София (АРС) в рамките на проекта „Подкрепа за развитието на политики и услуги за интеграция на бежанци в София.“ Целта на инициативата е да даде признание и публичност на работодатели, които помагат на бежанци да си намерят работа и да се установят в страната. Във връзка с предстоящия Международен ден на бежанеца на 20 юни, в следващите няколко публикации ще ви представим историите на бежанци, които са избрали България за своя втора родина. Повече за АРС и за проекта можете да прочетете на сайта www.sofia-da.eu; проектът е финансиран от ВКБООН, агенцията на ООН за бежанците.
Още: Прогноза за времето - 22 декември 2024 г. (неделя)
Още: Трамвай дерайлира в "Люлин"
1. Разкажете ни откъде сте, как стигнахте до България и как взехте решение, че тук ще бъде Вашият нов дом?
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Заради обилен снеговалеж: Спряха движението на камионите през "Рожен" и "Превала"
Още: С TRIX зърнена закуска забавлението за цялото семейство пристига и в България
Муаз: Казвам се Муаз и съм от Сирия, на 28 години съм. Пристигнах в България през 2014 г. След войната в моята страна реших да напусна и да потърся сигурност и закрила. Както за всички бежанци, така и за мен най-важното беше да стигна до безопасно място и да живея в мир. За мен България е Домът, където мога да живея и работя, да бъда активен човек в обществото, да живея с другите в мир, да се чувствам в безопасност с тях и да работя за по-добро бъдеще за всички нас.
Ашраф: Здравейте, казвам се Ашраф и съм на 29 години. Роден съм в Кабул, столицата на Афганистан. В края на 2016 г. пристигнах в България. Тук намерих мирът и спокойствието, от които се нуждаех и съм горд, че вече мога да я нарека мой втори дом.
2. Разкажете ни за Вашата работа – с какво се занимавате, беше ли трудно да я намерите, как се чувствате сред новите си колеги?
Още: Жълт код за сняг, виелици и дъжд
Още: Кой има имен ден днес, 21 декември 2024 г. Честито!
Муаз: Работя като специалист по обслужване на клиенти в столицата София. Относно трудностите при намирането на работа - беше много трудно! Квалификацията, опитът, общите икономически условия и езикът бяха пречка, но накрая намерих добра работа, чувствам се добре и се надявам всеки да намери нещо. А що се отнася до новите колеги, те са хората, които ме подкрепят и в живота и на работата ми. Винаги се опитваме да разрешим проблема, независимо колко е сложен и накрая се чувстваме удовлетворени от това, което правим.
Ашраф: В момента работя в Съвета на жените бежанки в България като социален медиатор. Тук се запознах с изключителни професионалисти, с които заедно използваме всяка възможност, за да градим светло бъдеще в полза на България и обществото.
3. Какви, според Вас, са най-големите трудности пред бежанците в процеса на тяхната интеграция в София?
Муаз: По мое мнение някои от най-големите трудности, с които се сблъскват бежанците в процеса на интеграцията им в София, се езиковите бариери, културни различия, ограничен достъп до образование и възможности за заетост, социална изолация и дискриминация. Тези предизвикателства могат да затруднят адаптирането на бежанците към новата среда и пълноценното им участие в обществото, в което са установили.
Ашраф: Според мен най-голямата трудност, която се явява пред хората с бежански произход е езикът. След него са културните различия и дискриминацията. За себе си мога да добавя, че съм завършил компютърни науки в един от частните университети в Кабул, Афганистан, владея английски, дари и малко пущу, както и турски и български език, поради което намирането на работа не беше чак толкова трудно за мен, както е за много други хора с бежански произход, търсещи работа тук.
4. Какво Ви харесва най-много в София и в страната?
Муаз: Приятният климат и приятелската атмосфера. Други пък ценят културното наследство на страната и възможностите за бизнес и образование.
Ашраф: Като цяло харесвам природата в България. Харесвам София, защото е бързо растящ европейски град с много богата история и култура. Но трябва да отбележа, че нещото, което ми харесва най-много тук е мирът.
5. Какви препоръки бихте дали на институциите, които работят с бежанци, за подобряване на тяхната дейност?
Муаз: Поради моята работа, аз имам повече наблюдения и мога да споделя какво смята, че трябва да се направи, за да се подобрят помощта и услугите за бежанците. Преди всичко, институциите трябва да извършват задълбочени оценки на нуждите, да овластяват бежанците при вземането на решения, да предоставят цялостна подкрепа, да дават приоритет на психичното здраве. Също така, да насърчават сътрудничеството с местни организации, да дават приоритет на образованието и развитието на умения, да предлагат правна подкрепа и защита, да работят за дългосрочни решения и да наблюдават и оценяват програмите с цел непрекъснато подобряване.
Ашраф: Бих препоръчал да продължават да помагат на хората в нужда, като направят процедурите малко по-леки. Би било чудесно, ако има повече възможности за квалификационни и професионални обучения, както и да се създадат повече и по-достъпни безплатни курсове по български език.
