26% от хората у нас оценяват отиващата си година като по-лоша в личен аспект, за 24% тя е била по-добра, а според половината българи - 50 на сто, няма съществена промяна.
Това показва последното изследване на „Алфа рисъря“, проведено в периода 22 – 30 ноември 2023 г. и реализирано със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Най-успешна 2023 г. е била за най-младите и хората в активна възраст (40-49 години), както и за висшистите и жителите на столицата. Най-неудовлетворени остават пенсионерите и жителите на селата, уточняват социолозите.
Оценка за страната
За първи път през последните 25 години позитивните оценки за страната са два пъти повече от тези за света. На фона на влошаващата се ситуация в света, случващото се у нас се усеща като по-малко драматично.
Годината за България се оценява като по-добра от предходната от 11%, докато за 55% си е останала по-лоша. В световен план позитивни са едва 6% от анкетираните, докато 70% са на противоположното мнение. Липса на съществена промяна констатират между 1/4 и 1/3 от българите.
Очаквания за новата година
С позитивен баланс в оценките са индивидуалните фактори - удовлетвореност от жилищните условия (83%), личния живот (81%), здравословното състояние (73%), работата (68%) и дори материалното положение (55%). Преобладаващо негативно се определят обществените елементи - степента на защита на правата на отделния човек (59% са неудовлетворени) и живота в България като цяло (56% негативни оценки).
Увереност, че годината ще е успешна за тях изразяват 42%, а на противоположното мнение са 19% от анкетираните. Разликата между оптимистите и песимистите е 23%, докато през миналата година тя е били едва 4%. От гледна точка на България и света „по-добра“ година очакват 33%, а „по-лоша“ 36%-38% от участвалите в изследването.
Минало и бъдеще
Освен моментна равносметка, проучването отправя и по-широк поглед към минало и бъдеще, през поколенческата призма. Като цяло нагласите са, че всяко следващо поколение живее и ще живее по-добре от предходното – ние сме по-добре от нашите родители, а децата ни ще бъдат по-добре от нас:
При оценките за живота ни спрямо този на нашите родители нагласите са преобладаващо позитивни. Близо половината от пълнолетните българи (49%) вярват, че живеят по-добре от своите родители, а на обратното мнение са 29%. Без усещане за съществена динамика спрямо миналото са 22% от анкетираните.
Очакванията за живота на следващите поколения са също оптимистични, но и с висок дял на хората, които в сегашните несигурни времена се затрудняват да бъдат по-категорични за бъдещето (28%). Като обща нагласа обаче оптимистите са два пъти повече от песимистите – 39% срещу 21%.
Най-позитивни в оценките за настоящето и очакванията за бъдещето са учащите и хората с по-високо образование. С увеличаване на доходите нараства усещането за по-добър живот спрямо този на предците, както и оптимизма за следващите поколения
