Първите 3 болнични дни не ги плаща работодателят, а съвестните работници, заяви пред bTV председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. По думите му много хора работят вместо тези, които всъщност не са болни, но отсъстват от работа. Според него не във всички случаи е така, но феноменът расте.
Коментарът на Велев идва в отговор на предложенията за промяна в схемата за обезщетение при болест, които предвиждат първите дни болнични да не се плащат. Причината са растящият брой злоупотреби с болнични листове и паричните загуби, които се отчитат всяка година.
Експертът посочи, че у нас средно се взимат между 9 и 10 болнични дни, докато в съседни страни броят е много по-малък. По тази причина на година се изплащат и допълнителни 5 млн. лв. от предприятията, без да се имат предвид плащанията от НОИ.
Велев заяви, че злоупотребите с болничните листове растат. Болничните рязко нарастват около празници. Според него законодателството е направено така, че да стимулира масови кражби и корупция.
Като ефективна мярка той обясни, че в повечето европейски страни има т.нар. дни на изчакване, при които обезщетението е много по-малко, а в някои случаи то подлежи и на данъчно облагане.
Рекордните 3.5 млн. е очакваният брой на болничните листове за цялата 2019 г., предвиждат от НОИ. За първите 6 месеца на годината са издадени 1.7 млн. болнични – почти колкото тези за цялата 2007 г., когато са били около 1.9 млн.
Председателят на АИКБ цитира официална статистика за последните 3 г., според която в страната има около 3300 отменени болнични листове, а наказаните са средно около 7 души.
Бизнесът не страда заради лекарите. Работата на медицинските лица е да прегледат пациента и да го върнат възможно най-бързо на работа, каза д-р Николай Брънзалов от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари. Той обясни, че е много трудно да се докаже, че човек не е болен, а за времето, в което е отсъствал, лекарят е задължен да издаде съответните документи.
Брънзалов каза, че ако има злоупотреби и лоши практики, то би следвало те да подлежат на наказателна отговорност. "Ние като лекари не защитаваме лоши практики", посочи той.
Според лекаря е важно да се направи статистика за това колко болнични дни са отпуснати по отделните пера на заведенията, колко души са хоспитализирани и колко време им е дадено за възстановяване. Българският лекарски съюз иска среща с бизнеса, за да обсъдят проблемните въпроси.
Икономическият експерт Мика Зайкова категорично се обяви против спирането на плащането при болест. По думите ѝ това е "нечовешко и незаконно".
Тя подчерта, че злоупотребата с болнични дни и средства трябва да бъде криминализирана. Освен това е нужно въвеждането на строг и ефективен контрол от страна на здравното и трудовото министерства.
Според Зайкова обезщетението трябва да се плаща, но не и от бизнеса. По думите ѝ това е било временна антикризисна мярка, която законодателството е превърнало в постоянна, за да спаси някои институции от фалит.
Зайкова изтъкна, че броят на хората, които наистина страдат от различни заболявания е много по-голям от тези, които не са болни, но не присъстват на работното място. "Не можем да лишим болните от средствата", допълни още икономистът.
