Потребителите най-често купуват фалшиви стоки в резултат на действието на нелоялни търговски практики, фиктивни намаления и измами в социалните мрежи. Тези рискове се засилват в последните два месеца от годината, които преминават под знака на очакването на традиционните кампании за Черния петък, Коледа и Нова година.
Още: Кой има имен ден днес, 22 декември 2024 г. Честито!
Още: Най-важните новини за деня: 21 декември 2024 г.
"Данни от глобални проучания показват, че близо 70% от хората не могат да различат оригиналите от репликите. А още по-тревожното е, че около 60% признават, че биха си купили съвсем съзнателно фалшива стока, ако тя е по-евтина. По официални данни най-често продаваните фалшиви продукти са дрехи и аксесоари, обувки, електронни устройства, хигиенни и козметични продукти", коментира Габриела Руменова, основател на онлайн платформата „Ние, потребителите“.
ОЩЕ: Цех за производство на ментета разкриха в Хасково
Как да разпознаем фалшивата стока?
На първо място, по данните за търговеца и отзивите на потребителите за него. На следващо място е самият продукт. Фалшификатите най-често наподобяват по вид и силно се доближават до имената на оригиналните брандове, но има добавена буква или друг почти незабележим знак. Тези малки отлики би трябвало да ни подскажат за измамата. Цената е друг ориентир, но трябва да се има една наум. Търговците са изобретателни и често си служат с трикове, например обявяване на кампании за намаления, уж по повод на разпродажби, годишнини, различни празници и др. Тогава посочват близка до реалната цена на оригиналната стока и обущават огромни отстъпки от порядъка на 80 или 90%. Това е много съмнително, защото рядко голям световен бранд би намалил толкова много цените си.
Още: Прогноза за времето - 22 декември 2024 г. (неделя)
Още: Трамвай дерайлира в "Люлин"
Рискът се засилва преди празниците
В последните месеци от годината, които са запазено време за големите отстъпки, рисковете от измами онлайн са най-много. Точно тогава масово се създават фалшиви страници в социалните мрежи и се пускат сайтове за продажби, които имат за цел продажба на некачествени и фалшиви стоки или измами, свързани с кражба на лични данни и източване на банкови сметки.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Заради обилен снеговалеж: Спряха движението на камионите през "Рожен" и "Превала"
Още: С TRIX зърнена закуска забавлението за цялото семейство пристига и в България
ОЩЕ: Заловиха голямо количество „маркови“ спортни стоки на „Капитан Андреево“
Още: Жълт код за сняг, виелици и дъжд
Още: Кой има имен ден днес, 21 декември 2024 г. Честито!
Фалшиви страници в социалните мрежи
Тези страници имат много малък брой последователи, публикации и коментари от потребители. Често липсват коментари от разкрили измамата потребители, защото са били изтрити от модераторите. Снимките на тях са откраднати от официалните източници, взети са от банки или са с изключително ниско качество.
Тези сайтове обикновено са новосъздадени, с много лош интерфейс и лош правопис от гледна точка на език и стил. Снимките отново най-често са взети от официалните електронни магазини, свалени са от банки или са с подозрително ниско качество.
Защо да не купуваме фалшиви стоки?
Имитациите обикновено са с по-ниско качество, а някои от тях могат да се окажат опасни. При електроуредите например, неправилно изчислени вериги може да предизвикат къси съединения и пожари. Сделките с фалшиви стоки нанасят имиджови и икономически щети на оригиналните брандове, самите стоки.
ОЩЕ: Стоки менте задържаха на МП Капитан Андреево
Какво да правим при покупка на фалшиви продукти?
Ако попаднем на фалшиви продукти, трябва да се опитаме да ги върнем на търговеца и в никакъв случай да не ги ползваме, защото може да се окажат опасни. Наш граждански дълг е да предупредим колкото е възможно повече потребители и да сезираме контрлоните органи.
Има риск и от фишинг атаки
В периоди на по-интензивни онлайн покупки, какъвто е краят на годината, се активизират интернет измамниците. Организират се масови кампании за фишинг атаки, които обикновено се реализират чрез разпращане на съобщения за уж чакащи пратки в куриерски служби. Целта обаче е да бъдат “уловени” жертвите да последват активна връзка и да се съберат техни лични данни.
