Миналата седмица започна с новината, че атака срещу Сирия е неизбежна и дори предстояща. Тя завърши с нещо средно между разпадането и несформирането на коалицията, подкрепяща атаката и с изявлението на американския президент Барак Обама, че атаката е неизбежна, може би след около месец, ако Конгресът одобри след 9 септември, когато се събира отново.
Това е комедия в три части – колебливият войн, който се превръща в беснеещ генерал и открива, че последователите му се отдалечават от него, след което отново става колеблив войн, пише директорът на агенция Стратфор Джордж Фридман.
Да започнем с това, че САЩ не бяха първата страна, която призова за военна намеса в Сирия след появата на снимки на загинали хора вероятно от химическа атака. Тази чест се падна на Франция, Турция и Великобритания, всяка от които призова за действия. Подобно на Либия, когато Франция и Италия призоваха първи и най-пламенно за намеса, САЩ закъсняха за пиршеството.
САЩ имат не само първостепенен национален интерес в Сирия. Те от дълго време са враждебно настроени към режима на Асад. Те изпитват симпатия към сунитските бунтовници, но стигнаха до извода, че рухването на Асад вероятно няма да доведе до демократичен режим, зачитащ човешките права, а до ислямистки режим с връзки с "Ал-Кайда". САЩ са в процес на възстановяване от Ирак и Афганистан и не горят от желание да се упражняват в изграждането на нация в Сирия, особено като се имат предвид играчите. Поради това отношението на Америка към Сирия беше да изразява дълбоко безпокойство, но същевременно да се държи колкото се може по-настрани, както направи и по-голямата част от останалия свят.
Това, което започна да въвлича САЩ в проблема, беше изявление на президента от 2012 г., когато той заяви, че използването на химически оръжия би било червена линия. Той не искаше да каже, че има желание за намеса. Той постави червената линия, защото смяташе, че това е единственото нещо, което Асад не би опитал. Това беше опит да стои настрана, а не обявяване на интерес. Впрочем, преди време също се появиха информации за химически атаки в малък мащаб и президентът избяга от ангажимента си.
