Изгубили сме почти на 100% насажденията от праскови, кайсии и сливи заради измръзването на 1 март

Заради измръзване на 1 март бяха изгубени почти на 100% насажденията от праскови, кайсии, сливи и бадеми. Това каза доц. д-р Сава Табаков, преподавател в Катедрата по овощарство в Аграрния университет в Пловдив във връзка със състоянието на овощните култури през първата половина на годината.

Още: Най-важните новини за деня: 22 декември 2024 г.

Още: Възстановиха електрозахранването на селата в Смолянско, останали без ток заради снега

„Първо предизвикателство пред производителите през 2018 г. беше голямото измръзване, което се случи на 1 март. Тогава в някои райони температурите бяха от минус 18 до минус 22 градуса сутринта и то при снежна покривка. А първи март е една късна дата, при която овошките нямат добра студоустойчивост. Овощните дървета бяха излезли от покой, пъпките бяха тръгнали да се развиват, да набъбват и в някои райони този студ доведе до масово измръзване още на пъпка – на прасковите, на сливите, на кайсиите (практически на 100%), на бадема. Това беше първият сериозен удар върху овощарството и след това вече това е вторият период с по-чести явления като градушката. Първият беше малко по-рано, когато районът на Карнобат и Айтос чак до Каблешково беше съсипан от много мощна градушка с голям обхват и продължителност“, каза още д-р Табаков и посочи, че има и някои места от Югозападна България, които са засегнати.

„Ако мога да обобщя, примерно в сливенския регион има измръзване на прасковите още от 1 март, а там това е основна култура. Районът на Харманли и Свиленград също е засегнат от измръзване оттогава. Старозагорският регион също“, коментира той.

На въпрос какви мерки могат да вземат стопаните в такива случи, д-р Табаков обясни, че единият вариант са застраховките, предаде Фокус.

Още: Прогноза за времето - 23 декември 2024 г. (понеделник)

Още: „Думата „благодаря“ е прекалено малка“: Говори Петя, която стана първата майка с трансплантиран черен дроб у нас

„Но хората трябва да са наясно, че застраховките покриват производствените разходи, а не очакваната сума от дейността на стопанина. Другото, което трябва да имат предвид стопаните, е, че трябва да вземат фитосанитарни мерки след такива тежки бури и поройни дъждове. На първо място, неразпространение на гъбни болести, за което трябва да се реагира бързо. Най-популярни са медните препарати, но хората трябва да са наясно, че голяма част от овощните растения са чувствителни към такива препарати по време на вегетацията. Медта проявява известна цитотоксичност по време на вегетацията, затова може да се използва вместо мед алуминиев фозетил - препарати с активно вещество алуминиев фозетил, което има известно бактерицидно действие срещу някои бактериални и някои гъбни болести“, каза още той.