Единствената реплика, която изпусна засега председателят на БСП Сергей Станишев в отговор на предизвикателствата от страна на Георги Първанов към лидерската му позиция в партията, беше предупреждението: нека да не се държи повече като президент. В превод от партиен на всекидневен език това означава: "Знай си мястото!".
Това заявява пред БГНЕС известният български журналист Иво Инджев.
Ето какво гласи още анализът му:
Първанов явно не може да се примири, че си е разменил мястото с човека, когото е издигнал и оставил на свое място да пази полога с яйцата. Те обаче отдавна са се излюпили и докато той се наслаждаваше цели 10 години на весел живот и безнаказаност, малките червени пиленца изкласиха. И сега се канят да се броят напролет на предстоящия конгрес, на който Първанов се надява да получи място под слънцето, огряващо фабриката за партийни бройлери, от която самият той произхожда. Но ситуацията вече е различна от онова време, когато изгря звездата му на мюре, издигнато за президентския пост, оказало се неочаквано за всички златната кокошка за българската олигархия с изненадващата (за наивниците) победа на изборите през 2001 година.
Сега обаче е 2012–та. Съперникът му Станишев не е онова момченце с розовите бузки, поставено на върха на БСП като най-безопасно за своя ментор. Историята се повтаря за кой ли път в историята на соцпартиите от комунистически тип - наследниците, посочени от вожда, го бутат в казана и колективно го сготвят за обяд на поредния гладен пленум. Така и стана с Първанов на миналия пленум преди седмица, когато го унижиха без покана да присъства дори, камо ли пък да се обажда от трибуната. Поради което той им написа писмо.
Ах, тези Първанови писма! Да напомним едно от тях:
"До Слободан Милошевич,
председател на Социалистическата партия на Сърбия
Уважаеми другарю Милошевич,
Бих искал да доведа до Ваше сведение позицията на БСП относно последните събития в Косово. Ние отхвърляме подхода на двоен стандарт и едностранно обвиняване на Югославия за създалата се ситуация в Косово… Парламентарната група на Демократичната левица декларира желание Народното събрание да приеме решение за неучастие на България във войната – нито пряко, нито косвено. Ние разглеждаме предложението за предоставяне на въздушен коридор на НАТО през България като много опасно за националната сигурност и за Балканите. Наивно и безотговорно е да се смята, че приобщаването към НАТО е гаранция за националната сигурност. Това би било авантюристично решение…
Георги Първанов,
председател на Българската социалистическа партия".
Въпросното писмо вбеси по онова време дори кротките спрямо комунистическото роднинство в Източна Европа европейски социалдемократи. Изпратиха в България като свой емисар германския депутат Гернот Ерлер, който обясни на Първанов на висок тон в присъствието на наскоро избрания за президент на страната Петър Стоянов, че германските социалдемократи ще спрат субсидията на БСП, ако не промени позицията на партията си срещу НАТО по въпроса за бивша Югославия.
Когато парите говорят, Първанов козирува. Така БСП, без това да е известно на 99,99 на сто от нейните членове и симпатизанти, беше обречена да преглътне горчивия хап на приемането на България в НАТО, макар днес апологетите на Първанов да преобръщат наопаки картината със загадъчната усмивка на червената Мона Лиза, изиграна на онзи конгрес на БСП от Стефан Данаилов. Тълкувателите на "невероятното събитие" с преобръщането на БСП тогава твърдят днес, че сме приети в евроатлантическите структури благодарение на, а не въпреки съпротивата на БСП (всъщност прекършена със силата на финансовите аргументи).
В днешно време, след като стана ясно, че Първанов не бива да бъде допускан да пакости отново, същите европейски социалисти бетонираха на поста му Сергей Станишев. Посочиха го за (временен) лидер по съвместителство на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Така предрешиха в негова полза битката му за оцеляване на върха на БСП. Съответно Първанов сега рие, но изринатото пада на гърба на партията, в която си възстанови членството…
Странична жертва на този "приятелски огън" се оказва Бойко Борисов. Той очевидно се беше разбрал с Първанов да си делят порциите между лявото и дясното. За целта го посочи като свой основен опонент още в нощта на победните за него президентски и местни избори миналия октомври. След това Първанов му върна жеста с обещание лично да води битка с Борисов, която щяла да бъде невиждана в политическото ни пространство - щяла да бъде война между "силни личности". Самата скромност! Но залпът не постигна дори и пропаганден ефект, камо ли да стресне някого. Първанов просто няма да бъде поканен да спасява никого от Борисов, с когото са изяли заедно доста чевермета и са изиграли някои мачлета. Самият Борисов отдавна го беше припознал за свой удобен съучастник в раздаването на порциите, описвайки го като "момче от улицата" като самия него. Но се припозна. Сега ще му се наложи да се нагажда към новата обстановка, особено след като загуби благоволението на Вашингтон с коварния ход с мораториума върху проучванията за шистов газ, действайки на своя глава в противовес на всички приказки за обща стратегия на Запада за измъкване от руската енергийна суровинна хватка.
Схватката е не само суровинна. Тя е сурова, каквато е действителността да управляваш по време на икономическа криза или да си търсиш място на върха, след като си се сурнал от него в квартал "Красна поляна" и местната първична партийна организация, с вторичната мисъл това да ти е трамплинът за връщане в "голямата политика".
Рейтингът, този вечен кошмар за нашите политици, вече отбеляза краха на Първанов на политическата борса. Акциите му се сринаха на ръба на десетката популярни лица (сред които социолозите продължават да пробутват и такива, които нямат нищо общо с българската политика, като Кристалина Георгиева, чиято хипотетична намеса на някакъв етап явно се наблюдава в зародиш).
Понеже уравнението е с много неизвестни, да си преговорим за финал поне предвидимите величини на падението: когато парите говорят, Първанов козирува. В момента са му казали да се прибере в панелното си жилище, да си покротува социално, за да претендира за част от баницата, готвена с яйцата в червения полог. Но това шило няма да стои дълго в торбата. Следете парите и ще разберете какво място ще му бъде отредено. /БГНЕС
------------
Иво Инджев е известен български журналист-международник. Работил е в БТА, в. "Демокрация" и BTV. В момента е журналист на свободна практика и има собствен блог.
