В читалище "Славянска беседа" отбелязаха 103-годишнина от подписването на Ньойския договор (1919 – 2022), фатален за България и за хилядите българи, останали извън нейните предели, като вечерта е посветена на Западните покрайнини, предаде БГНЕС.
Една от най-тъжните дати от нашата история е 27 ноември 1919 г., когато се подписва една от най-пагубните спогодби. Ньойският договор за победителите е мирен, но за нас той е пагубен. Според клаузите България се лишава от български територии, включително и от Западните покрайнини. 120 хиляди българи са оставени на произвола на съдбата.
Българските църковни енории са окупирани от Сръбската православна църква, а първото, което тя прави, е да изгони българските свещеници, като някои от тях намират и смъртта си. Страната ни се лишава от 11 хил. кв. км. територия, осъдена е да плаща военни репарации, оставена е в изолация. На България е нанесен икономически, политически и морален удар.
Председателят на Културно-информационния център в Босилеград Иван Николов отбеляза жестокостта на сръбската асимилаторска политика и на безсилието на българската. "Използваме всички известни методи на борба за оцеляване. Изживяхме илюзиите, че можем да реализираме правата си в бивша Югославия и днешна Сърбия", заяви той и подчерта, че България няма и до днес ясно формулирана политика към правата на българите в Западните покрайнини. "Българските приоритети бяха присъединяването към НАТО и към ЕС, а не българите в Западните покрайнини", каза Иван Николов.
Той обаче посочи, че през последните 20 години България даде образование на стотици българи от Западните покрайнини, даде българско гражданство на всички, които го поискаха, оказа хуманитарна помощ и т.н. "Имаме нужда от цялостно преосмисляне на българската политика към българите в Западните покрайнини", категоричен е председателят на Културно-информационния център в Босилеград.
Той предупреди българската общественост за надигащата се антибългарска вълна в Сърбия. По думите му от страна на Сръбската православна църква и Сръбската академия на науките се провежда подмяна на историята, а на младите сърби се насажда омраза към българите. "Известни имена на сръбската наука открито говорят, че сръбският идеал е Сръбската държава да се простира на 40 км от Загреб и на 20 км от София, разказа Иван Николов.
Той добави и че през последните 7 години Босилеградско е изправено пред екокатастрофа, но реакция от страна на България няма, а опазването на малкото останали българи от Западните покрайнини е нещо, което касае всички българи, независимо къде се намират те. "Почти 95% от българите от Западните покрайнини идват да учат в България", съобщи Иван Николов и апелира към българските държавници и политици да не забравят Западните покрайнини.
А причината за мълчанието и незаинтересоваността на политиците ни са две – или не познават достатъчно добре историята ни, или поради геополитически и партньорски причини я оставят настрана, сякаш тя е нещо, което трябва да си остане в миналото. Която и да е от двете причини обаче следва да се промени и България да покаже, че мисли и я е грижа за българите, останали извън пределите й.
