В края на февруари 51 милиона италианци ще гласуват за двете камари на парламента, които след това трябва да назначат премиер. Това са предсрочни избори, предизвикани от това, че година и половина страната се управлява от „техническото правителство” на Марио Монти, което няма стабилна подкрепа.
Предстоящите избори са най-обърканите за цялата история на Италия след края на Втората световна война. Те ще се проведат в нездравата атмосфера на финансово-банкови скандали, в които се оказаха замесени всички големи партии, а това от своя страна доведе до отчуждаването на много граждани от политиката. Освен това, заради кризата в еврозоната нивото на живот и покупателната способност на населението спаднаха до ниво отпреди 20 години, а безработицата се увеличава. Гиганти на италианската промишленост като „Илва” и „Финмеканика” се оказаха на ръба на фалита, а техните ръководители се разследват за отклоняване на средства и корупция.
Конкурират се десетки партии, много от които призоваха за обновяване на обществото, чиито черти все още не са ясни. Три са основните партии, които имат шанс да оглавят бъдещото правителство. На първо място това е лявоцентристката Демократическа партия начело с Пиер Луиджи Берсани. Тя се състои основно от остатъци от старата Комунистическа партия и по-скоро от нейното реформистко крило, както и от левите течения на старата Християнско-демократическа партия. Берсани е един от бившите лидери на Италианската комунистическа партия, а неговият основен съюзник – губернаторът на Пулия, Ники Вендола, е неомарксист. Тази партия е въплъщение на т.нар. исторически компромис, който беше на мода през 80-те години на миналия век. Социологическите проучвания сочат, че Демократическата партия ще получи между 26% и 30,6% от гласовете.
След нея се нарежда дясноцентристката партия „Народ на свободата”, оглавявана от бившия премиер Силвио Берлускони. Очаква се той да получили между 19,3% и 20,3% от гласовете на избирателите. На трето място от големите сили е новият „Граждански избор”, начело със сегашния премиер Марио Монти.
Остава по-малко от седмица до изборите, но нито една от тези партии все още не е решила с кого ще се коалира в случай на победа. Необходимостта от коалиция е очевидна, тъй като нито една от трите партии няма да получи 50% плюс един глас, което й гарантира да управлява сама. Наистина, има частичен изход от ситуацията. Изборният закон предвижда т.нар. „премия на мнозинството”, за се избегне правителствена нестабилност – ако на спечелилата коалиция не й достигат 340 мандата, то тя получава допълнителен брой места.
Според прогнозите относително мнозинство ще получи партията на Берсани и в този случай, той най-вероятно ще стане премиер и ще сключи коалиция в Монти. Но до момента няма сигурност за това. Що се отнася до дясноцентристите, то Берлускони успя да сключи коалиционно споразумение само с ксенофобската и сепаратистката партия „Северна лига”, начело с Роберто Марони. Но двамата лидери си наложиха взаимно вето. Марони не може да стане премиер. Заради своя сепаратизъм, той е принуден да се задоволи с кандидатура за губернатор на Ломбардия. Берлускони също не може да стане премиер, тъй като Марони заплашва в този случай да излезе от коалицията. Берлускони казва, че ако победи, ще стане министър на икономиката в правителство, начело със секретаря на „Народ на свободата” Анджелино Алфано. В своята кампания Берлускони заложи на критиката срещу еврото, което иска да замени със старата италианска лира, и срещу ЕС, който обвинява за всички проблеми на Италия.
Трябва да се обърне внимание и на един феномен – появата на движението „Пет звезди” на комика Бепе Грило. То може да получи между 15,9% и 18% от гласовете. Това е масово движение на недоволните, на хора, които настояват за коренна промяна на устоите на държавата на основата на принципите на непосредствената демокрация. Грило организира продължителни митинги на площадите в Италия. Той е едва ли не единственият кандидат, който все още произнася речи на митинги. Останалите говорят по телевизията.
Според Грило трябва да се премине към нова форма на управление, основана на инициативата на масата. Това е нещо средно между анархизъм и популизъм. В страна, в която десетки държавни чиновници и банкери са съдени за корупция и превишаване на служебни правомощия, голям процент от избирателите се прислушват към подобни проповедници на радикалната промяна на обществото. Според повечето от прогнозите след изборите всичко ще стане още по сложно и не е изключено още един път да има предсрочни избори.
Независимая газета
