ИПИ: Близо половината ученици няма да работят това, за което са учили

Почти половината ученици няма да работят това, за което са учили, сочат резултатите от изследването „Обучение и заетост 2024“ на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"

Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини

Индексът на съответствие на професионалното образование с профила на икономиката за страната през 2024 г. е 53,1 точки (от максимум 100 т.) – леко намаление от резултата при предходното издание от 2023 г. Причината за това се крие основно в разширения прием в професии за ИКТ сектора. Въпреки че това прави несъответствието още по-високо, тази трансформация не е непременно и изцяло негативна в дългосрочен план.

Индексът показва професионалното обучение по сектори и го сравнява с разпределението на работната сила в различните икономически дейности. По този начин могат да се видят както структурните съвпадения, така и отклоненията в предоставяното образование спрямо нуждите на пазара на труда. Изчисленията позволяват да се проследи и връзката между образованието и пазара на труда на регионално ниво, поясняват от ИПИ.

Още: След проверки на БАБХ: Затвориха заведения в популярни курорти

Още: Шоколадови изделия с грешни етикети: Опасни ли са за децата?

Графика: ИПИ

Изследването на ИПИ обхваща випуск от близо 22 000 ученици, които ще се обучават в следващите 5 години в специалности от избрани 6 сектора:

• селско стопанство;

• преработваща промишленост;

Още: Най-важните новини за деня: 21 декември 2024 г.

Още: Прогноза за времето - 22 декември 2024 г. (неделя)

• строителство;

• транспорт;

• хотелиерство и ресторантьорство;

• ИКТ.

Резултатите от индекса показват, че вероятно над 10 000 от тях няма да работят това, за което за учили.

ОЩЕ: Ето коя община е с най-неграмотното население

Продължава обучението в специалности, които не се търсят на пазара на труда

Данните показват голямата тежест на специалности и професии, които на практика не се търсят, но запълват места – от една страна във вече остарели и ненужно широки специалности (например селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение (например хотелиерството и ресторантьорството).

Все пак през последните години като цяло се наблюдава разширяване на приема в професионално образование в ИКТ направления за сметка на предишното силно разпространено обучение в секторите на селското стопанство и хотелиерството и ресторантьорството. Наблюдава се и появата и увеличаване на популярността на някои нови специалности, отговарящи на трансформацията на структурата на икономиката и развитието на технологиите като „Техници на електрически превозни средства“ и „Организатори на електронна търговия“.

Регионите се представят различно

Графика: ИПИ

Данните на областно ниво дават още по-ясна представа за съответствието на професионалното образование и профила на икономиката.

През 2024 г. с най-висок резултат е област Добрич с 62,9 т., следвана от Сливен (62,4 т.) и София (59,4 точки). Трите области водят класацията и в миналогодишното издание, когато на първо място обаче е столицата. С най-нисък резултат остава област Ловеч (31,2 т.), а преди нея в класацията са областите Смолян (34,8 т.) и Кюстендил (35,1 точки). И в предходното издание на индекса това също са трите области на дъното на класацията.

ОЩЕ: В кои общини са най-високите брутни заплати: Нови данни на ИПИ (СНИМКИ)

Обратно в час

Според резултатите от изследването негативните ефекти от несъответствията между това, което се учи, и профила на икономиката могат да се намалят чрез по-общо образование в училищна среда за сметка на специфично обучение по специалности за пълния курс на образование. Така например силно специализираните предмети биха могли да се заместят в някаква степен от езикови и технологични обучения и от придобиване на меки умения, които увеличават възможностите за заетост.

Важен аспект в професионалното образование и обучение е и необходимостта да се разширява обхвата на дуалното обучение. Обучението чрез работа още в училище ще повиши заетостта и привлекателността на професионалното образование заради по-силните практически умения (съответно по-ниската необходимост от обучение при начало на трудовата кариера при първия работодател след завършване на средно образование) и възможността за оставане на работа на мястото на обучението. Същевременно повсеместното прилагане на дуалното образование естествено ще повиши и съответствието между предлаганите специалности и профила на икономиката на местно ниво. Този подход трябва да е допълнен от възможност за трансфер между професии и от задължително професионално ориентиране на учениците, отбелязват в изследването на ИПИ.